ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

В полите на величествения Пирин

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Още първия път, когато се озовах на хижа “Безбог”, а след това и на Поповото езеро, знаех, че ще се върна отново в Пирин. Все натам ме теглеше, а идеята за поход не ми даваше мира от години. Мечтаех, сънувах, бленувах. Опитвах се да си представя нереалните гледки и безбожно красивите високопланински езера, които изникват на най-неочакваните места, мислено изкачвах Джангалската порта по пътя към Тевното езеро на разгърнатата пред мен карта, с пръст очертавах траекторията на маршрута от хижа “Вихрен” до хижа “Демяница”, чудех се какви ли изненади ме очакват през целия този преход и се надявах през август времето да е достатъчно благосклонно, за да смекчи иначе суровия пирински климат.

Да, знаех, че няма да е лесно – Пирин не е за всеки. И ако определенията “суров” и “величествен” отдавна са се превърнали в клишета за тази планина, то истински ще осмислите значението им едва когато се озовете там горе, в подножието на върховете, брулени от безмилостния вятър сред простора и гледките. Неописуемо е така, както са неописуеми и Рилските езера. Трябва да отидете, за да разберете. А после ще се разберем и без думи.

И все пак преходите в Пирин не са шега работа. Необходима е добра физическа подготовка, предварително проучване на маршрути, възможности за преспиване и задължително планинска екипировка. Ако на места като Рилските езера и Райското пръскало е възможно да оцелеете по кецове, маратонки и друг вид неподходящи за планински преходи обувки, то в Пирин туристическите обувки са задължителни така, както и ветровката, дъждобрана, подходящата раница, дебелите дрехи и не на последно място, туристическите щеки.

Маршрутите в Северен Пирин, където са съсредоточени повечето от езерата, хижите и заслоните, са маркирани много добре и е трудно да се изгубите. Бяхме приятно изненадани от табелите, които дават интересна информация за геологията на планината, за върховете наоколо, за животинския и растителен свят, както и други интересни факти за по-любознателните туристи. Ако не сте запалени планинари, но Пирин ви влече, мога да ви препоръчам следния сравнително лек маршрут в рамките на един ден: от Банско се качвате с кола до хижа “Вихрен”, като по пътя можете да спрете и да видите най-старото дърво в България – Байкушевата мура – на възраст около 1300 години. След това асфалтовият път свършва пред хижата, а оттам нататък планината е единствен господар, докъдето погледът ви се простира. Открива се страхотна гледка към връх Вихрен, който е само на 3 часа път. Най-близкото езеро, Окото, е само на 30 минути пеша и затам не е нужна екипировка, а пътят е подходящ дори и за малки деца.

Оттам нататък вече сами трябва да прецените дали и докъде да продължите прехода си. Ако решите да продължите, най-вероятно скоро ще излезете от зоната си на комфорт, но не забравяйте, че всяка капка пот по челото ви ще бъде възнаградена многократно. Август е най-доброто време през годината за Пирин.

 

Летни маршрути: Под небето на Сопот

Летни маршрути: Под небето на Сопот

 

С Дина пътищата ни се пресичат вече за втори път, може би за да се потвърди поверието, че съдбата среща хората винаги два пъти в живота. Явно така е трябвало. Пътят на Дина започва от родния Пловдив, минава през София, стига до Нюрнберг, после завива отново към София (където в рекламните среди е първата ни пресечна точка), преди отново да се слее с чаровните улички на любимия Пловдив. Тук Дина е с...