Начин на живот

В Солун за уикенда

Там винаги е по-топло и има море. Две сериозни причини – особено през зимата – да обичам да ходя в Солун. Така беше и днес – предвидливо си взехме пролетните якета и пихме чай на крайбрежната улица отвън на масичките на тротоара, които са си там целогодишно. Слънцето се отразява в морето право пред нас, чайките кръжат над водата и дори и при 12 градуса и с яке, изглежда като лято.

В Солун за уикенда
Там винаги е по-топло и има море. Две сериозни причини – особено през зимата – да обичам да ходя в Солун. Така беше и днес – предвидливо си взехме пролетните якета и пихме чай на крайбрежната улица отвън на масичките на тротоара, които са си там целогодишно. Слънцето се отразява в морето право пред нас, чайките кръжат над водата и дори и при 12 градуса и с яке, изглежда като лято.
 
За съжаление причините Солун да ни привлича като шопинг дестинация вече не са валидни – имаме си огромни молове, IKEA, абсолютно същите магазини и дори се оказа, че в любимата ми книжарница на крайбрежната улица вече не продават чуждестранни списания, защото никой не ги купувал в кризата.
 
От друга страна чаят все още го сервират много силен и с чинийка със сладки. Въпреки кризата носят бутилка вода на всяка маса, храната е вкусна и евтина (на софийски цени), възрастните лели са с направени коси и силно напудрени – това винаги ми е харесвало, а от любимата си книжарница все пак си купих нещо – роман на Филип Рот. Снабдяването и подреждането на англоезичните книги е все така на ниво.
 
В музея на фотографията разгледахме много любопитна и подробна изложба за историята на Солун в снимки, от края на 19-ти век насам. Представена с апломб, с който само гърците могат да разказват за историята си, изложбата освен голямо количество снимки, включва и мини-библиотека с книги по темата и филм. Идеята в общи линии е, че гърците от един град с дрипави боси деца и с една павирана улица – крайбрежната с трамвая, на която навремето са се снимали гордо семействата – са успели за няколко десетилетия да изградят този хубав град, който познаваме сега. Повечето снимки са много любопитни и, разбира се, напълно разпознаваеми за всеки българин – носиите, децата качени на магаренца, пазара с бръснарницата и сергиите с плодове, дори и къщите на места напомнят на Мелник. Този Солун изгаря напълно през 1917-та година – снимките от пожара са зловещи. Аз лично не съм попадала на толкова добре подредена фотоистория на никой български град. А много бих искала!
 
Предостатъчно за един ден – слънце, море, смях, разходка с приятели и дори научихме нещо ново и интересно. Разбира се, че ще се върнем пак.