ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Велосипеди, езеро и изкуство навсякъде: Влюбена в Мюнстер завинаги

Велосипеди, езеро и изкуство навсякъде: Влюбена в Мюнстер завинаги

Снимки: Авторът

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Една вечер миналата есен в „Гьоте институт“ в София слушах лекцията на Брита Петерс, една от кураторите на Skulptur Projekte Münster 2017. Казано накратко, това е публичен проект, който има за цел да образова жителите на Мюнстер и да ги накара да харесват модерното изкуство, като за целта по улиците на града могат да се видят произведения на най-големите съвременни художници.

Веднага започнах да си мечтая да посетя Мюнстер, един град с очевидно смело управление и огромен безплатен музей на открито. Оказа се, че освен това – или пък заради това – Мюнстер е избран за най-добрия град за живеене в света в категорията между 200 и 750 хиляди жители. Намира се на границата с Холандия и с право се нарича „немската столица на велосипедите“ – според статистиката гражданите на града се придвижват повече с колела, отколкото с какъвто и да е друг транспорт.

Велосипедите са навсякъде и точно като в Амстердам при гарата са натрупани на купчини, а на големите стоянки в центъра има очевидно изоставени от години колела. Благодарение на университета в Мюнстер, основан през 1780 г., градът е пълен с млади хора и е приветлив и шумен точно както подобава на студентски град.

Историята на проекта със скулптурите

Когато след войната Германия постепенно се възстановява и започва да забогатява достатъчно, за да може да си позволи отново да купува изкуство, през 60-те и 70-те години се появяват първите произведения на модерното изкуство, които намират място до старите, традиционни художници. В много германски градове това се посреща с недоволство и хората се оплакват, че новите творби са грозни, безсмислени и не могат да се слагат редом до класиците. Това се случва и в Мюнстер през 1970 г.

Управата на града прави следното – обръщат се към Каспър Кьонинг, куратор на модерно изкуство, днес вече легенда в тази област, и го молят да организира в Мюнстер инсталации на съвременни художници. Напълно по немски това отнема години, но през 1977 г. Кьонинг е готов и Мюнстер осъмва със скулптури от най-големите имена на епохата. Успехът е толкова забележителен, че кметството решава да го направи традиция.

И така и до днес на всеки 10 години Мюнстер се превръща в

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...