ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Верона: Арена, балкони и още нещо

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

За Верона мога да започна оттам, че много години този град не е бил на радара ми заради мнението на различни хора, че там няма нищо забележително освен едно балконче, което на всичкото отгоре е измислено, посочено, за да привлича туристи... Е, загубила съм години, в които можех да обичам Верона, да го посещавам и да се наслаждавам на неговата културна, цивилизована среда, архитектура, атмосфера, история, защото Верона е един от най-красивите и забележителни градове в Италия, които съм виждала.

Отидохме малко случайно. Провалено пътуване, налични билети за концерта на Пласидо Доминго в Арена ди Верона, които се сблъскаха със семейния ни мързел и редица оправдания да не тръгнем – много е топло, точно сега ли, ами работата... Само за да си докажем за пореден път, че животът започва там, където свършва удобството!

Името на Верона идва от Versus Romae – към Рим. През него минава много важен римски път с красиво женско име – виа Клаудиа Аугуста свързва Алпите с Рим. През града започва разклонение и на още един голям римски път – виа Постумия. Запазена е портата (Arco dei Gavi), от която започва виа Постумия, запазена е и част от базалтовата настилка и може да се види как точно е изглеждал пътят.

Римската история на Верона е богата, на шест метра под града има друг римски почти недокоснат град и въпреки това средновековният град донякъде е изграден с материали от римския. Средновековната история на града е като „Игра на тронове” – векове и векове, през които този град е видял много насилие, нападения от север, братоубийства, управляващи авторитарни фамилии... има от всичко. Тези борби за власт и постоянното влизане на едни през стария римски мост над река Адидже (Ponte Pietra) и бягствата на други през нощта са се отразили на архитектурата – зряла, отбранителна, тежка, но в същото време нелишена от художественост, романтичност и венецианска чаровност. Сигурно защото човек знае, че тук е мястото на най-чистата и клета любов, затова и му се привиждат навсякъде свидетелства за това.

Верона не е град на едно балконче, той е градът на балкончетата! Има толкова много романтични тераски, прозорчета, орнаментации, че човек рискува да се спъне, защото гледа само нагоре към поредното къпещо се в бръшлян и лози балконче.

 

Арена ди Верона е монументът на монументите във Верона.

Амфитеатърът е от 30 г. н. е. Първото впечатление отвън е, че е малък. Нищо общо с мащабите на Колизеума. Това, което се вижда обаче днес, е само вътрешната стена на амфитеатъра, тази, която поддържа структурата за сядане. След земетресение през XII век външната му обвивка е срутена, има останал само един триетажен елемент от нея. Арената отвън изглежда малка и защото голяма част от нея се намира под нивото на земята днес. И именно това е страхотната изненада, когато влезеш – амфитеатърът е огромен! Теоретично може да побере 30 000 души, но поради съображения за сигурност се допускат до 15 000. Всички те бяха там онази вечер, хората влизаха и влизаха, а уредниците постоянно намираха начин да ни свият още и още до почти невъзможна за понасяне ситуация, в която само атмосферата на Арената те кара да се абстрахираш и издигнеш над неудобството, което е голямо.

Концерт в Арена ди Верона, какъвто и да е, е тържествено събитие. По улиците часове преди това се виждат много елегантни хора от всякакви възрасти, които демонстративно размахват специалните възглавнички, на които ще седнат. По-стриктен дрескод има само за фиксираните места долу. По крилата на Арената, където няма фиксирани места, дрескод няма, но много от хората са облечени празнично.  

На големия площад отвън (piazza Bra) има няколко ресторанта, където преди спектакъл човек може да си изпие аперитива или да вечеря, защото концертите започват късно, след залез слънце. По дългите опашки пред вратите на Арена ди Верона цари нещо като световен мир – хора от всякакви култури и езици са се усмихнали широко и чакат абсолютно спокойно, говорейки, кой колкото може, английски или италиански.

Когато влезеш и се настаниш на възглавничката си (тя само частично те предпазва от болките в задните части и кръста, които ще те мъчат два-три дни след това), идва моментът да се огледаш и възхитиш на това място – вътрешността на Арената е автентична, нищо не е доизграждано, надграждано и наслагвано. Арената е такава, каквато е била преди 2000 години, и това е, което спира дъха.  Малко преди да започне спектакълът, всички светлини угасват и хората запалват раздадените им от уредниците свещички, за да осветят сами Арена ди Верона – хилядите хора се настройват за миг на красива и спокойна вълна, всичко утихва и след няколко секунди диригентът вдига палката. Това, което следва, може да се опише само с една дума – щастие.

След концерта човек излиза впечатлен и променен в една друга Верона – нощна, прохладна. По улиците й вървят точно толкова хора, колкото и през деня – ядат сладолед, пият коктейли, слушат музика, разглеждат витрините, целуват се, обичат се и се наслаждават на лятото. Любовта се усеща навсякъде.

Все пак това е градът на Ромео и Жулиета. 

 

Сан Джиминяно, градът на високите кули

Сан Джиминяно, градът на високите кули

 

 

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.