Напоследък започна да става традиция за мен да посрещам рождения си ден, покорявайки нова земя. Тридесетият ми рожден ден не бе изключение. След много пътешествия из Европа възможността да отида в Япония бе най-вълнуващото нещо през изминалата година. Двете седмици, прекарани там, не промениха живота ми, но ми дадоха храна за размисъл, а това за мен е много. [[more]] Започнах 2015-та година с решението да продам първата си кола. Никога преди това не бях усещала колко много те дърпа назад притежанието на прекалено много вещи. Колкото и да го обичах, автомобилът трябваше да си отиде, защото удоволствието от карането му започна да става по-малко от грижите, свързани с притежаването му. В деня, в който продажбата стана реалност, купих билетите до Токио и не съжалих и за минута. Желанието ми да бъда по-свободна надделя и се надявам, че то ще ме води напред през следващото десетилетие от живота ми.
Какво открих в Япония?
Пристигайки там, се надявах, че ще се пренеса в един непознат различен свят, едва ли не на друга планета. Вече ми бяха разказвали колко много се различава Азия от Европа и желаех силно да посетя това различно, приказно място. Реалността обаче рядко оправдава очакванията. Токио е една нормална столица – на едни места доста сива и мрачна, на други величествена и достолепна. Нищо повече, нищо по-малко.
Първото, което видях там, бе огромната маса младежи, излезли вечерта на Хелоуин около известното кръстовище до станцията Шибуя – едно от най-оживените места в града. Нямах у мен адреса на домакините ми и не познавах града. За пръв път, откакто бях малка, изпитах истински страх да не се изгубя в тълпата от зомбита, котки, призраци и пирати. Осъзнах, че хората навсякъде си приличат и обичат да се забавляват. Хелоуин не стана толкова популярен празник навсякъде, защото светът се американизира, а защото хората обичат да носят маски и да празнуват заедно, това е...
С какво ме впечатли Япония?
Спокойствието – никой не изглежда прекалено забързан, дори в Токийското метро.
Велосипедите, парковете и храната – безброй велоалеи и места за разходка, много малко коли, невероятно чист въздух. За две седмици не видях нито един японец с наднормено тегло. Нищо чудно, че средната продължителност на живота там е толкова висока.
Духовността – Япония е атеистична и същевременно много духовна страна. Двете основни религии - шинтоизмът и будизмът не са в конфликт и представляват по-скоро житейска философия на приемане. Духовността там не ти дава готови отговори а ти помага да си зададеш правилните въпроси. Харесах това, че в храмовете има не само добри, но и лоши късмети. Листчето с лошия късмет се връзва пред храма, за да не те застигне.
С какво ме разочарова?
Неочаквано многото безсмислени професии – никъде по света не съм виждала толкова хора да вършат работа, която спокойно може да бъде свършена от една табела или пет човека да се занимават с нещо, което може да се свърши от един. От друга страна това осигурява изключително нисък процент на безработицата, така че в общ план сигурно има смисъл.
Кафето – в Япония няма еспресо. Дори най-силното кафе е страшно воднисто. Като се замисля, нямат и много кафенета.
Всичко, което произтича от пословичния японски консерватизъм – от парадокса, че в Япония технологиите се създават, но не се имплементират, до изключително ниското владеене на английски и ролята на жените в обществото. Бизнес сградите там са като разходка назад във времето, където в офиса още използват факс машини и да срещнеш жена там е рядкост. Без съмнение към жените там се отнасят с огромно уважение, но схващането, че мястото им не е в бизнеса и политиката, а у дома, за мен е отблъскващо. Осъзнавам, че то е породено от философията, че всеки има своето малко място в света, а не от омраза към жената, както на други места. Моят западен индивидуализъм обаче не може да приеме този начин на мислене.
Какво трябваше да знам преди да кацна в Токио?
Пътуването трябва да се организира от рано. В големите градове като Токио е трудно да започнеш да се ориентираш на място, от една страна защото почти никой не говори английски, от друга защото градът е огромен и ако не планираш внимателно, може да пропуснеш да видиш нещо интересно.
Подгответе си поне карта на метрото и си отбележете станциите близко до интересните за вас забележителности. Ако имате малко време там, планирайте го внимателно.
Носете си пари в брой. В Япония има изключително малко кражби и вероятността да се окажете с откраднат портфейл е малка. От друга страна опасността да не намерите банкомат, който работи с международни кредитни и дебитни карти, е огромна. Не всеки банкомат ще приеме картата ви, в много магазини пос терминалът ще я откаже без причина. Виза картите се приемат (ако проработят), Мастер картите почти никъде не ги приемат. За автоматите в метрото също ще ви трябва кеш. Всичко това е много неудобно, особено когато, като мен, идваш от западна Европа, където си свикнал да използваш почти само карта.
Най-интересните места в Токио според мен:
Зоната около императорския дворец, бизнес сградите в района, централна гара Токио и терасата на покрива на търговския център Kitte. Всичко това си е почти целодневна разходка, не забравяйте да си запазите час за посещение на двореца. Наблизо има и търговски център Bic Camera, където можете да си купите всякаква техника, аз си подарих нов обектив за фотоапарата.
Тази зона показва истинската същност на града – традиционните сгради и градините на двореца, на фона на които се издигат модерните бизнес сгради, са това, което всеки си представя, когато мисли за Токио. Вечер небостъргачите се отразяват в реката, а бизнесмените пият бира в малките барчета на първия етаж на огромните стъклени гиганти, преди да се отправят към класическата сграда на гара Токио и да се качат на една от десетките линии на препълненото метро.
Гледката от високо – неизменно посетете поне една от кулите Tokyo Skytree, Tokyo Tower или Tokyo Metropolitan Government Building. Аз избрах Tokyo Metropolitan Government Building по няколко причини. На първо място, това е действаща административна сграда, а не туристическа забележителност като останалите две. В работните дни няма опашка, безплатно е да се качиш и целият район е забележителен. В парка зад сградата има един много красив храм (Kumano Shrine).
Зоната Odaiba – заради интересната модерна архитектура, музей на науките и гледката към моста Rainbow Bridge.
Храма Senso-ji и парка Ueno.
Следващата спирка в пътуването ми бе Киото. Престъпление е да се отиде в Япония и да не се посети старата столица. Ако избирате къде да прекарате най-много време, отговорът е Киото. Киото е много по-малко от Токио, но все пак е с размерите на София. Най-красивите места са извън града или в периферията му за това може да отнеме седмици, докато човек види повечето местности.
Докато в Токио единственият удобен начин на придвижване е с метро, в Киото предпочетох да си наема велосипед. Чичото ми даде карта на града на английски и ми показа къде мога да паркирам колелото в близост до най-известните забележителности.
Веднага се отправих към местността Fushimi-ku и основният храм на Inari – бог/дух на плодородието в образ на лисица. По пътя посетих още два храма. Важно е да се знае, че в Киото има стотици храмове и обиколката с колело позволява да се отклониш от пътя си и да разгледаш всеки малък квартален храм, който ти направи впечатление. Всички са много красиви и ми е трудно да кажа кои трябва да се видят задължително. Аз избрах да обърна най-много внимание на местността Inari и множеството олтари, разположени на различни места в гората и свързани с красиви оранжеви арки. Пътят през гората е дълъг и отнема часове. Просто Киото не е място, в което трябва да се бърза. Времето никога не стига да се видят всички забележителности, просто се потапяш в тази, която си избрал в момента, и не мислиш за друго. В Япония пътят към храма е духовно преживяване само по себе си.
На втория ден посетих местността Arashiyama и красивата бамбукова гора, където времето просто спира. Огромните бамбукови стебла се извисяват до небето и човек се чувства като мравка сред тревата. Непознатата растителност винаги е била това което най-ясно ми напомня, че съм на далечно пътешествие.
За съжаление пътуването до Киото беше кратко, ако можех да променя нещата бих избрала да остана там за около месец и спокойно, без да бързам да посещавам по една местност или дори само един храм на ден. Да потъвам в мислите си, да рисувам, не само да снимам. Сигурно един ден и това ще стане. Един мъдър човек бе казал, че ако стоиш достатъчно дълго на едно място, целият свят ще мине пред очите ти. В Киото разбираш, че това е вярно и въпреки че не е в природата ми да стоя на едно място, Япония ми предаде един ценен урок по съзерцание.
Мила Петкова e основателка, автор и редактор на сайта за онлайн психология Mila’s Wellness. Занимавала се e с европроекти в социалната сфера, разработвала e обучителни програми и тренинги. През 2010 г. завършва магистратура по психоанализа в Испания и в момента е докторант по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет “Комплутенсе”.
