Разстоянията и границите нямат значение, ако си истински пътешественик. Ако принадлежиш към онази порода съвременни чергари, които кръстосват света с влакове, самолети и с раница на гърба, а когато това е невъзможно – в мислите си. За тях думи като "забрана" и "карантина" са условности, многоточие в края на изречението, което очаква своето продължение.

Признавам, че Елена Щерева и Николай Янков са от хората, които ме вдъхновяват, заради умението си не само да колекционират истории по време на път, да ги съпреживяват заедно под формата общо щастие, защото са семейство, но и да заразяват с енергията и емоциите си и други хора. Тези, които все още не са затворили капака на куфара. Те правят това чрез книгите си. Там, в голямото словесно море, плува тяхната хартиена лодка на мореплаватели, устремени към нови брегове. Ако сте чели сборника им с разкази "Прах от нозете" –  9 истории от Индия, или романа "Влахос", посветен на каракачаните, последните истински номади на Европа, ще ме разберете. Ако ли пък още не сте го направили... само мога да ви завиждам.

В момента заради епидемията с коронавируса и притесненията за малкото им дете Елена и Николай са разделени, живеят в различни градове. Но не спират да са заедно и да нарушават условията на карантината по техния си начин... Смалявайки мащабите на света до една малка точка. Там, където Аз се превръща в Ние.

Елена Щерева за привилегията да забавиш темпото

Трудно е да запазиш баланса и положителната си нагласа, когато виждаш едни и същи стени всеки ден, а от всевъзможните електроники във въздуха около теб се дифузират негативизми, потискащи способностите ти да бъдеш креативен, позитивен, продуктивен.

Вече от месец с детето сме отделени от нашия татко и съпруг и сме при моето семейство в провинцията. Няма да си кривя душата – настроенията ми варират в невиждани амплитуди и обикновено са с интензитета на най-тежкия предменструален синдром, най-истеричния детски тантрум и най-горещите вълни на климактериума. И след дните с подобни дисбаланси най-често идват вечерите с размисли и равносметки. Попадали ли сте на онова изображение с двама рисуващи затворници в килия? И двамата гледат през зарешетения прозорец, където се вижда красив пейзаж. Единият рисува решетки, между които се прокрадват красиви природни елементи. А листът на другия се изпълва от света без визуалните ограничения на металните тръби. По същия начин

всеки от нас има избор дали да се фокусира върху решетките, или върху всичко онова, което е уж техен фон, но на практика е истинската, неопетнена същност на заобикалящото ни.

Семействата, особено големите, са олицетворение на хаоса. Но да бъдеш в този хаос, е привилегия. Да имаш семейство, е привилегия; да можеш да бъдеш в социална изолация, е привилегия. Да седиш на дивана и да ти носят покупките до вратата, е привилегия. Да имаш възможността да забавиш темпото или да отложиш дейности, е привилегия...

Светът има нужда от любов, а по време на извънредни обстоятелства има нужда от извънредно много любов.

В най-различни форми и проявления. Кривата на броя добри дела върви нагоре заедно с кризисната линия. И именно това показва, че хората са склонни към съпричастност не само по време на празници. Онзи ден пък попаднах на обяснение в любов в условията на социална изолация, което започваше с думите: „Бъди моята карантинка“. Какво очарование крие желанието да бъдеш изолиран от другите достатъчно дълго време заедно с точно определен човек!

Да бъдеш адаптивен, се оказва дори по-важно от това да бъдеш активен. Вдъхновяващо е, че всички са се втурнали да правят нещата, за които никога не са имали време. Но в крайна сметка това не е състезание по продуктивност. По-разумно е да канализираме енергията си в малко на брой, дори уж незначителни дейности, които ни носят удовлетворение, вместо да се опитваме на всяка цена да компенсираме за възпрепятстваните физически дейности.

Гледките с пусти градове и непосещавани от никого забележителности са сюрреалистични, но пък пълнят очите.

Надали някога бихме имали възможността да се насладим на чистотата, тишината и очарованието на всички знакови места и известни кътчета по света. Заедно можем да се отправим на онлайн пътуване и да видим как природата се преражда, когато й оставим глътка въздух. Както е казал Хемингуей: „Сега не му е времето да мислиш за нещата, които ти липсват. Помисли какво можеш да направиш, с това което имаш под ръка“.

Навярно не само аз се събуждам сутрин, без да знам точно кой ден от седмицата е. И това всъщност не е никак лошо. Обикновено се случва, когато сме на почивка и сме откъснати от рутината си. Само тогава успяваме да сменим гледната си точка и да оценим момента или по-скоро да го изпълним със смисъл.

Николай Янков за запечатването като вид магия

Питат ме „Как си?“, аз им отвръщам „в буркан“. В херметически затворен стъклен буркан, от ония селските за мариноване на капия или кисели краставици. Забележете, че казваме „херметически“ затворен. Запечатването е вид магия. 

Има още...