ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

10 факта за Мери Шели, една от най-големите писателки

10 факта за Мери Шели, една от най-големите писателки

GettyImages ( Culture Club/ Contributor)

8   Хората приписват Франкенщайн на съпруга на Мери Шели

Франкенщайн е публикуван за първи път анонимно с предговор от Пърси Шели, което кара мнозина да приемат, че поетът е истинският автор. Според учените тази теория е невярна. Всички насоки, които Мери Шели е получавала от съпруга си, са били част от отношенията им като връзка писател и редактор.

9  Втората й най-известна книга е апокалиптичен пандемичен роман

Мери Шели като си поставя висока летва с  „Франкенщайн” . Тя издава и втори роман с подобна стилистика през 1826 г. „Последният човек” също изследва философски теми под прикритието на научна фантастика. Тази и творба, обаче не е оценена по онова време когато романите за края на света и човечеството се приемат по-скоро за клише. Книгата  е оценена едва средата на 20 век и от всички романи на Шели след „Франкенщайн „ Последният човек” е най-четеният и изучаван днес.

10  Шели  пази особено необичаен спомен от починалия си съпруг

Пърси Шели се дави при инцидент с ветроходство през 1822 г. на 29-годишна възраст. Когато  тялото му е кремирано, част от него ( вероятно сърцето ) не изгаря, вероятно следствие на калциране при прекарана приживе туберколоза. Мери оттам-нататък не се разделя с тази част от тялото на мъртвия си съпруг и го носи навсякъде със себе си. След смъртта й от мозъчен тумор през 1851 г., сърцето е открито в бюрото й, увито в страниците на поемата на Пърси Шели „Адонаис“.

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by books (@world.of.reader)