На 1 юни тази година Мерилин Монро щеше да навърши 91. Отишла си е от този свят преди повече от половин век, но с всяка година статусът й на икона се затвърждава все повече. Повечето хора от по-старото поколение я помнят като секссимвол или трагична жертва на холивудската машина. Други си я спомнят като “другата жена” на някого – и на екрана, и в живота, или като жената, която се превърна от наивната сладурана Норма Джийн в прелъстителен платиненорус идол.
Но у Мерилин Монро има много повече от онова, което е въплъщавала. Тя е била отдадена на кариерата си жена с литературна страст, борела се е със собствената си неувереност и е преодоляла огромни пречки по времето, когато сексизмът в Холивуд е норма.
Джил Лейтън от Hellogiggles.com ни запознава с някои изненадващи факти, които показват колко интелигентна и сложна личност е била Мерилин Монро.
Тя е пишела стихове.
Монро превръща най-съкровените си чувства в стихотворения. Пише ги, където свари – в бележници, на хвърчащи листа... Много от тях са публикувани в сборника Fragments: Poems, Intimate Notes, Letters (“Фрагменти: Стихотворения, лични бележки, писма”) и ни дават възможност да вникнем в дълбоката чувствителност на Мерилин чрез мислите й за хората и света.
Живот –
аз съм и в двете ти посоки
Живот –
оставам някак да вися надолу,
предимно,
но силна като паяжина
на вятъра – съществувам повече
в студения блещукащ скреж.
И в нанизите на лъчите ми са цветовете,
които виждала съм по картините – о, живот,
изневериха ти
Била е умела бизнесдама.
Била е втората жена в историята със собствена продуцентска компания (първата е Мери Пикфорд). След като става голяма звезда, тя чупи клишето и предизвиква авторитарната структура на холивудските студиа, които диктуват на актьорите си в какви филми да се снимат. С помощта на продуцента Милтън Грийн тя създава Мерилин Монро Продакшънс, за да може сама да взема решения за кариерата си. “Основах компанията си, защото искам да правя по-добри филми, да усъвършенствам работата си, да обезпеча доходите си и да помагам на другите също да правят хубави филми”, заявява тя.
Имала е страст към литературата.
Тя винаги е предпочитала да я снимат как чете книга, защото точно това обичала най-много да прави. Имала е библиотека с над 400 книги. В периода, когато умира, е четяла “Да убиеш присмехулник” на Харпър Ли и “Капитан д-р Нюман” на Лео Ростен – книга по мотиви от живота на психиатъра й. Срещала се е с бившия съветски държавен лидер Никита Хрушчов и са си говорили за Достоевски и “Братя Карамазови”. Мечтаела е да изиграе ролята на Грушенка в киноадаптация по романа.
Любимият й художник е бил Франсиско Гоя.
В стиховете си тя пише: “Познавам този човек много добре, ние сънуваме едни и същи неща – сънувам тези сънища още от дете.”
Увличала се е от различни религии.
На 18 години става член на т.нар. Християнска научна църква (модерен клон на протестантството), изучава с интерес различни религиозни и духовни движения и приема юдаизма преди сватбата си с Артър Милър през 1956 г.
Занимавала се е с йога, преди това да стане модерно на Запад.
Била е обучавана от Индра Деви, боливудска кинозвезда от шведско-руски произход, която запознала с йога още Грета Гарбо и Глория Суонсън.
Лобирала е за Ела Фицджералд.
Обещала цяла седмица да посещава един нощен клуб в Лос Анджелис и да седи на първа линия, ако управата му разреши на Ела Фицджералд да пее на сцената. По това време – през 1955 г. – на Ела не било разрешено да се появява в клуба заради цвета на кожата й. По този повод голямата джаз певица казва: “Аз съм истински задължена на Мерилин Монро. Тя лично се обади на собственика на “Мокамбо” и му каза, че иска веднага да ме ангажират и че ако го направят, тя всяка вечер ще седи на първия ред. Каза му – и това беше вярно, защото Мерилин беше суперзвезда, – че пресата ще полудее. Собственикът се съгласи – и Мерилин беше там, на първата маса, всяка вечер! Пресата направо пощуря. След това никога повече не ми се е налагало да пея в малки джаз клубове. Тя беше необикновена жена, малко изпреварила времето си. Но не го знаеше.”
Ейбрахам Линкълн е бил неин идол.
В автобиографията си “Моята история” тя пише: “Четях всичко, каквото намерех за него. Той беше единственият известен американец, който изглеждаше да има нещо общо с мен, поне в детството си.”
Обичала е да готви и се е справяла отлично в кухнята.
Рибената й супа била на особена почит сред приятелите й. Група автори от “Ню Йорк Таймс” се опитали да изпълнят нейна рецепта с плънка, при което само плънката им отнела два часа – толкова сложна била.
Диамантите не са я интересували.
Едно от най-известните й музикални изпълнения на всички времена е Diamonds Are a Girl’s Best Friend, но познайте! Тя почти не е притежавала диаманти. Всъщност изобщо не е имала много бижута. Ако е колекционирала нещо, това са били книгите. След смъртта й остава впечатляваща сбирка – от Джойс през Пруст и Фройд до Бъртранд Ръсел. Както си спомня един фотограф, “тя държеше “Одисей” в колата си и го четеше от отдавна. Казваше, че й харесва как звучи и че си го чете на глас”...
Почивай в мир, Мерилин.
