Ретро

4 култови места, които формираха истинския градски човек на София

Замисляли ли сте се колко много означават всичките тези места за града ни.

4 култови места, които формираха истинския градски човек на София

Снимка: Нели Недева-Воева 

„На Пилоните“, „на Аптека“, „на Лодките“, „на Попа“, „на Синьото“, „на Жълтото“, „на Паметника“...

Замисляли ли сте се колко много означават всичките тези места за града ни и колко много означаваха за нас, за формирането ни като свободно мислещи хора. Някои от тях изобщо не са само отправна точка за поредния купон, а субкултурни средища – там се формираха цели субкултурни прослойки (за съжаление една такава се роди и пред Магурата). Но това са местата на нашето лично узряване за свободата, преди демокрацията да бъде решена на пленума на Партията. Нашето място, където виждахме различни хора и ги приемахме каквито са, дори се влюбвахме в тях. Нашият си подем, който беше подменен и забравен, както винаги става в историята ни, която ни зашлеви и „даде времето на другите“, които после се появиха отнякъде.

Днес тези места ги помним малко като индианците. Предаваме легендите за тях, спомени какво беше, когато се събираха хора на „стената на Джон на гърба на Нотариата“. И колко е сляпа общината на града ни за тези места. Ако София беше Берлин, тези места щяха да бъдат увековечени и обяснени на минувачите с надпис, плоча или екран – щяха да са точка на туристическата карта. Щяха да са параграф в урок по история. 

Сред всички тях подбрах четири от най-големите легенди, припомнете си ги.

Попа

Това място няма нужда да казвам къде е, защото ако не знаете къде е, не заслужавате този град. Ако не сте изтъркали поне един чифт железни обувки, крачейки напред-назад „на Попа“, чакайки за среща, не сте преминали закалката на търпението. Отдавна е загубило своето субкултурно значение, но пък е толкова заредено от миналото, че имам чувството, че до ден днешен там са по-различни хората. Изобщо не разбирам защо няма точка на Попа, където човек да спре и да научи повече за историята и значението му. Защото, ако има място с главно „М“ в София - то това е Попа.

В края на 70-те тук се върти местната хипария, символ на която е Роберт Леви. Друг символ на Попа е Сиси Графинята и няколко други столични наркомани като Гизенката – все хора, полежали по лагери и затвори, защото са имали неспокойни и непримирими към реалността души. Но мястото не е само тяхно – повечето ученици от поколението Х, навършили 15 – 16 години, са се появявали в някакъв момент и „на Попа“ с техните сини униформи и престилки с якички, за да чуят и научат нещо повече от това, на което ги учи Партията.

Най-знаковият ден за Попа е 8 декември 1980 г. – денят, в който е убит Джон Ленън. Тогава се събират хора със свещи, а мястото остава завинаги свързано с хипитата и изконна територия на бунтовните им свободни сърца.

Снимка: arh-viktor.com


Кравай

Кравай е най-важното място за срещи от средата на 80-те до началото на 90-те. Там е шансът ти да се чувстваш различен, интересен, да срещаш себеподобни. Да разбереш къде е купонът, къде ще те отведе вечерта. Там е мястото да се влюбиш в момче с пънкарски гребен. Тази митична точка (на ъгъла на „Патриарха“ и „Фритьоф Нансен“) също е силно заредена от енергията на много и различни хора. Там заявяваш какво си – пънк, метъл или ню уейв. Разпознат си по прическата, по палтото, по чантата, по значките, по обиците. Кравай е мястото, където ти се разрешава да се провалиш в живота, ако желаеш, глътката въздух свобода преди промените. На Кравай се родиха вечни приятелства между хора с различен стил и вкус. Но най-вече се роди вечна непримиримост с всякаква форма на потисничество и се формираха ценности, които в момента бих описала като максимално далеч от тези на „мола“.

Снимка: Нели Недева-Воева 


На Кристал

Градинката на „Кристал“ (името на ресторанта, който беше наблизо по време на социализма) може спокойно да се нарече интелектуално средище подобно на тези в големите европейски градове. Там се събират художници, поети, музиканти, режисьори, безчет студенти. Една шарена, смесена, разбираща се и обогатяваща интелекта си група, и то от най-различни възрасти. Опасна за властите група. Неслучайно тук е мястото, където активистите от „Екогласност“ събират подписи срещу проекти в Рила – Кристал завинаги е свързан с екопротестите, които всъщност измерват градуса на настроението срещу комунизма. Кристал е и сборен пункт за много софиянци за митингите в началото на 90-те.  


Синьото

Там, на ъгъла на „Драган Цанков“ и Канала, малко преди автобусната спирка, от края на 80-те до средата на 90-те се намираше Синьото кафене – може би най-горещата точка за срещи на музиканти в София (преди да ни погълне чалгата). Тук се уговарят концерти и фестивали. Тук се търсят нови членове на банди. Тук се бунтуват срещу цензурата в новата поп и рок музика. Тук всеки продава и разменя плочи, касети. На по бира на тревата до Синьото се раждат темите за вестници като „Ритъм“, „Меридиан Рок Шоу„, „Рок Булевард“, тук си намират хората и Емо Братанов от програма „Христо Ботев“, и Сергей Джоканов от „Хоризонт“. Тук идват дори деца на по 13 –14 години, за да видят идолите си от Атлас и Медикус, Милена, Дони. Абсолютно различна реалност.

Много такива места има, много са се местили през годините. Вие също си имате сигурно. Яйцето? Коневръза? Подлеза на Университета? Дупката на НДК

 

Пет филма, които се открояват на най-свежия кинофестивал