ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

6 големи творци между изкуството и ексцентричността

6 големи творци между изкуството и ексцентричността
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Не е тайна, че изкуството и ексцентричността вървят ръка за ръка. Редица известни творци се славят със своите странности и необичайни привички, които, оказва се, често им помагат да се отърват от оковите на социално приемливите норми и по този начин да развихрят креативността си. Доказателство за това са следващите прелюбопитни и не толкова известни факти от живота на някои от емблематичните фигури в изобразителното изкуство.

 

Анди Уорхол

Анди Уорхол бил вманиачен колекционер. Четириетажната му къща била пълна с всевъзможни дрънкулки и боклуци и приличала на бърлога на вехтошар. Тази негова странност намерила своето артистично въплъщение в прочутите "капсули на времето" – един от интересните и сравнително по-малко познати аспекти в творчеството на Уорхол. Първата "капсула на времето" той създава през 1974 г., когато се мести в ново студио и пренася всички дреболии в картонени кутии, които са организирани в безупречна система за съхранение. От този момент до смъртта си през 1978 г. Уорхол натрупва общо 610 такива кутии, пълни с всякакви неща: от снимки, писма и коледни картички през мумифициран крак до тортата за рождения ден на Каролин Кенеди и книга от XVII век на немски език, посветена на спортната борба. Всяка кутия трябвало да се напълни догоре, след което бивала старателно запечатвана с тиксо, маркирана с дата или име и чак след това оставяна за съхранение в архива. Днес тази своеобразна съкровищница разкрива очарователни детайли от ежедневието и творчеството на краля на поп-арта.

 

Салвадор Дали

Както е известно, Салвадор Дали бил голям ексцентрик и проявявал забележителна склонност към нарцисизъм и мегаломания. Освен това той вярвал, че сънят освобождава подсъзнанието, и твърдял, че картините му са прерисувани снимки от сънищата му, които е запечатал в съзнанието си. Сънищата действително били толкова съществена част от творчеството на Дали, че той измислил специална тактика, с която да може да черпи идеи от тях: когато лягал да си подремне, провесвал ключ над метална чиния, така че в момента, в който заспи и ключът падне в чинията, дрънченето да го събуди. По този начин Дали имал възможността непосредствено да възпроизведе това, което е сънувал на границата на несъзнаваното.

 

Френсис Бейкън

Френсис Бейкън, един от най-големите художници от края на XX век, бил пословично известен със своите навици. Той ставал рано и рисувал по няколко часа, след което се отдавал на пиене, ядене и социализиране до малките часове на нощта. Твърдял, че обича да работи в състояние на махмурлук, защото именно тогава мозъкът му е пълен с енергия и той може да мисли много по-добре. И докато непоправимият му хедонизъм бил добре познат на всички, много по-малко известен бил фактът, че Бейкън е страдал от безсъние. Освен че взимал приспивателни, той лекувал безпокойството си и по един друг доста необичаен начин, а именно като препрочитал класически готварски книги, които го приспивали.

С Дина пътищата ни се пресичат вече за втори път, може би за да се потвърди поверието, че съдбата среща хората винаги два пъти в живота. Явно така е трябвало. Пътят на Дина започва от родния Пловдив, минава през София, стига до Нюрнберг, после завива отново към София (където в рекламните среди е първата ни пресечна точка), преди отново да се слее с чаровните улички на любимия Пловдив. Тук Дина е с...