Елизабет Тейлър, актрисата с виолетови очи, която остави изключителна следа в киното. Извън него обаче тя никога не е крила безкрайната си любов към диамантите, модата и мъжете. Показва я с дързостта да се омъжи цели осем пъти (два от тях за един и същи мъж) и въпреки това да заяви: „Вкусът се формира постепенно. Преди двадесет години ми се е случвало да се женя за мъже, които днес дори не бих поканила в къщи на обяд.“ Въпреки това Елизабет Тейлър застава пред олтара многократно и винаги го прави с различна рокля.
Тя е едва на 18 години, когато през 1950 година казва „Да“ на Конрад Хилтън - наследникът на известната хотелска верига. На сватбата им в Лос Анджелис има повече от 700 гости, а за направата на сватбената рокля актрисата се доверява на дизайнерката на костюми Хелън Роуз, която е носителка на два „Оскар“-а. Тя създава модел от сатен в слонова кост, избродирана с перли и дантели, който беше продаден на търг в Chrisitie's през юни 2013 г.
Бракът й с Хилтън продължава едва десет месеца и малко след края му през 1952 година Елизабет Тейлър се омъжва за британския актьор Майкъл Уайлдинг, който е двадесет години по-голям от нея. Този път вместо приказна рокля, актрисата предпочита да носи елегантен костюм от сако и пола с дължина до коляното.
След пет години брак с Майкъл Уайлдинг, Тейлър се развежда и се омъжва отново през 1957 г. за американския филмов продуцент Майк Тод. Единственият мъж в живота й, с когото не се налага да се разведе, защото Майк загива година по-късно в самолетна катастрофа. Актрисата разкрива години по -късно, че той е една от трите големи любови в живота й, а за сватбата им в Акапулко тя носи ефирна рокля от органза.
Елизабет е неутешима след смъртта на Тод, но не дотолкова, че да не даде пореден шанс на любовта. Намира я в лицето на най-добрия приятел на загиналия си съпруг – Еди Фишър, за когото се омъжва в Лас Вегас през 1959 година на скромна церемония, на която вместо бяла носи зелена копринена рокля.
Има още...
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...
;void(0);){kind=link}
