ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ада Лъвлейс – първият компютърен програмист

Ада Лъвлейс – първият компютърен програмист

Снимка: Alfred Edward Chalon 

„Вашето най-добро и мъдро убежище от всички несгоди е в науката.“

Ада Лъвлейс

Днес Ада Лъвлейс се смята от мнозина за първия автор на компютърна програма – въпреки че е живяла цял век преди изобретяването на съвременния компютър.

Родена през 1840 г. в благородническо семейство с изявен пиетет към поетичното (все пак баща ѝ е не друг, а самият Лорд Байрон), Аугуста Ада Кинг поема по съвсем различен път. Родителите ѝ се разделят, когато е малко дете, а майка й, надявайки се да я отклони от „опасните поетични тенденции“, прави всичко възможно дъщеря ѝ да получи първокачествено образование по математика и естествени науки.

Повратен момент в живота на младата Ада е запознанството ѝ с Чарлз Бабидж, професор по математика в Кеймбриджкия университет, който мнозина считат за „бащата на компютъра“. Тогава тя е на 17 години. Той – на 42. Въпреки това двамата стават равностойни интелектуални съратници, а научното им сътрудничество продължава цели две десетилетия.

През 1843 г. Ада Лъвлейс превежда „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“, статия от италиански математик, който бил възхитен от идеите на своя колега от Кеймбридж. Този превод се проточва с месеци, а причината за забавянето не е само защото Ада Лъвлейс поправя някои от изчисленията на Бабидж (!). „Бележките на графинята на Лавлейс се простираха до около три пъти дължината на оригинала“, пише той в автобиографията си. „Тяхната авторка е навлязла изцяло в многото комплексни и абстрактни въпроси, свързани с темата.“

Именно тези бележки спечелват славата на графинята на Лъвлейс. Но не и приживе, тъй като тя подписва труда си само с инициалите “А. А. Л.”

Сред тях е и алгоритъм за изчисляване числата на Бернули. Именно той днес се смята за първата публикувана компютърна програма, а Ада Лъвлейс може да бъде наречена „първият компютърен програмист в историята”.

Едва 101 години по-късно нейната творба е преиздадена – тогава, когато хората всъщност започват да създават компютрите, които тя само е могла само да представи – и става ясно докъде се простира нейното пионерство.

Денят на Ада Лъвлейс отбелязваме всеки втори вторник от месец октомври от 2009 г. насам. Ежегодното събитие има за цел да промотира ролята на жените в точните науки и да създаде нови ролеви модели за момичетата.

Така поне донякъде се компенсира една историческа несправедливост. Трябва да е ужасно мъчително да имаш гениален ум, изпреварил времето си, а да не можеш да се подпишеш със собственото си име, да не можеш да получиш полагаемото признание. Но Ада Лъвлейс проявява визионерство и по отношение на това: „Този мой мозък е повече от простосмъртен, както времето ще покаже."

Автор: Веселина Божинова

 

И още 4 жени, които трябва да влязат в учебниците по история