Ретро

Адриана Будевска – съдба на звезда

В Холивуд за големите звезди се измислят легенди, животът им се преписва и украсява, но за Адриана Будевска това не е нужно, съдбата й е необикновена и трагична като филм... Тази талантлива и красива жена носела женска фамилия. Прабаба й Буда била толкова властна, че наричали децата й „будевите“ и фамилията така и останала за поколенията.

Адриана Будевска – съдба на звезда
В Холивуд за големите звезди се измислят легенди, животът им се преписва и украсява, но за Адриана Будевска това не е нужно, съдбата й е необикновена и трагична като филм...
 
Тази талантлива и красива жена носела женска фамилия. Прабаба й Буда била толкова властна, че наричали децата й „будевите“ и фамилията така и останала за поколенията. Адриана Будевска се родила на 13 декември 1878 година в Добрич. Необичайната й съдба личи още от дете, когато двете й по-големи сестри умрели от дезинтерия една след друга, а малката Адриана се спасила като по чудо. Тя била любимка на големия си брат Ганчо и снаха си и живеела с тяхното семейство. Именно те били причина веднага след завършване на гимназия Адриана Будевска да замине да учи за актриса. Снаха й случайно разбрала от актьора Иван Попов, че са отпуснати стипендии за обучение на актьори в Москва и му препоръчала младата Адриана, която той подготвил за изпит пред комисията. Членове били не кой да е, а Иван Вазов и Иван Шишманов, които единодушно оценили нейния талант и я изпратили на тригодишно обучение в драматичната театрална школа в Москва. 
 
Веднага след завръщането си в България Будевска била назначена в трупата на театър „Сълза и смях“, а след това в Народния театър и започнала нейната възходяща професионална кариера. В репертоара си имала над сто роли, тя била първата Нора на Ибсен в България, играла Офелия, Дездемона, лейди Макбет, драмите на Чехов, Маргарита Готие, Емилия Галоти, Рада от „Под игото“, Костанда от „Свекърва“, много български пиеси, а също и цялата световна класика. 
 
Въпреки липсата на масови медии, големите артисти на Народния театър били истински звезди, особено обичани от учениците в гимназиалните класове, които почти не пропускали представленията на любимците си. Понеже постановките завършвали доста след вечерния час, на учениците било забранено да ходят на театър, учителите давали дежурства и на вратата на Народния театър проверявали възрастта на влизащите. Гимназистите се дегизирали, взимали от родителите си дрехи и шапки с воалетки за момичетата, толкова голяма била любовта им към театъра. Известен бил и случаят как след едно представление на „Дамата с камелиите“ развълнуван зрител се хвърлил в краката на Будевска и й се обяснил в любов.
 
Личният живот на Адриана Будевска, обаче, далеч не бил така щастлив. През 1901 година тя се омъжила за Христо Ганчев, човек с открит характер и талантлив актьор и двамата заживели щастливо, но не за дълго. През 1912-та година той бил мобилизиран и скоро след това умрял от тиф. Докато сред приятелите им в София се разпространявала тази трагична новина, Адриана Будевска получила с голямо закъснение първото си писмо от него и щастлива отишла в дома на приятелката си Мара Белчева, за да й го покаже. Едва ли може да има по-неловка ситуация от тази, в която изпаднала домакинята в този момент… Само месеци по-късно умира малката дъщеря на Будевска. Още едно от децата й загива трагично след няколко години – синът й е убит в Италия. 
 
Женската й сила била толкова голяма, че тя успявала от сполетелите я нещастия да събере сили и емоции, за да играе и да преживява на сцената огромна палитра от чувства, които иначе щели да я смажат. Самата тя казвала, че личните й трагедии се обръщат в сила, когато е на сцената и от тях черпи емоции за драматичните си роли. А там талантът й бил наистина голям и често я сравнявали с великата Сара Бернар. Двете си приличали и по друго – Сара била прочута с това, че и на преклонна възраст не се колебаела да играе роли на млади жени, а Адриана Будевска на 43-годишна възраст излязла на сцената в ролята на Далила в прозрачен костюм и била първата българска актриса, която се разголила на сцената. Тя била красива жена, изглеждала млада и костюмът бил направен с много вкус, но въпреки това предизвикала скандал. Това не я спряло, тя продължила да играе… Как тази жена, която в живота си била преживяла толкова много нещастия, успявала да играе почти всяка вечер, да намира сили да е убедителна в чувствата си е вероятно най-голямата тайна на нейния талант.
 
През двайсетте години на миналия век синът й емигрирал в Аржентина. Тя останала съвсем сама, със своята публика, сред завистта и интригите в театъра, за които с горчивина споделяла пред близките си. През 1926-та година изненадващо я освободили от театъра – за да се даде път на младите. Преживяла всички лични драми, тя не можела да понесе професионалното пренебрежение на колегите си и заминала за Аржентина при сина си. 
 
Минават години и се оказва, че Георги Димитров е голям неин почитател и докато народната власт гони и преследва представителите на буржоазното изкуство, Адриана Будевска е поканена тържествено да се върне в родината си, където официално е отбелязана нейната 70-годишнина. Но вече е твърде късно да се върне на сцената…
 
Остава обаче споменът и славата, която е имала като млада, когато почитателите й препълвали театъра на всички представления и за тях тя била истинска недостижима звезда. 
 
Сега нейното име носят малка уличка в центъра на София и бургаският драматичен театър, а родната й къща в Добрич е музей. Както много от българските музеи и той не е добре поддържан, но все пак пази паметта на тази велика актриса и необикновена жена…