ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Адриана Будевска – съдба на звезда

Адриана Будевска – съдба на звезда
В Холивуд за големите звезди се измислят легенди, животът им се преписва и украсява, но за Адриана Будевска това не е нужно, съдбата й е необикновена и трагична като филм...
 
Тази талантлива и красива жена носела женска фамилия. Прабаба й Буда била толкова властна, че наричали децата й „будевите“ и фамилията така и останала за поколенията. Адриана Будевска се родила на 13 декември 1878 година в Добрич. Необичайната й съдба личи още от дете, когато двете й по-големи сестри умрели от дезинтерия една след друга, а малката Адриана се спасила като по чудо. Тя била любимка на големия си брат Ганчо и снаха си и живеела с тяхното семейство. Именно те били причина веднага след завършване на гимназия Адриана Будевска да замине да учи за актриса. Снаха й случайно разбрала от актьора Иван Попов, че са отпуснати стипендии за обучение на актьори в Москва и му препоръчала младата Адриана, която той подготвил за изпит пред комисията. Членове били не кой да е, а Иван Вазов и Иван Шишманов, които единодушно оценили нейния талант и я изпратили на тригодишно обучение в драматичната театрална школа в Москва. 
 
Веднага след завръщането си в България Будевска била назначена в трупата на театър „Сълза и смях“, а след това в Народния театър и започнала нейната възходяща професионална кариера. В репертоара си имала над сто роли, тя била първата Нора на Ибсен в България, играла Офелия, Дездемона, лейди Макбет, драмите на Чехов, Маргарита Готие, Емилия Галоти, Рада от „Под игото“, Костанда от „Свекърва“, много български пиеси, а също и цялата световна класика. 
 
Въпреки липсата на масови медии, големите артисти на Народния театър били истински звезди, особено обичани от учениците в гимназиалните класове, които почти не пропускали представленията на любимците си. Понеже постановките завършвали доста след вечерния час, на учениците било забранено да ходят на театър, учителите давали дежурства и на вратата на Народния театър проверявали възрастта на влизащите. Гимназистите се дегизирали, взимали от родителите си дрехи и шапки с воалетки за момичетата, толкова голяма била любовта им към театъра. Известен бил и случаят как след едно представление на „Дамата с камелиите“ развълнуван зрител се хвърлил в краката на Будевска и й се обяснил в любов.
 
Личният живот на Адриана Будевска, обаче, далеч не бил така щастлив. През 1901 година тя се омъжила за Христо Ганчев, човек с открит характер и талантлив актьор и двамата заживели щастливо, но не за дълго. През 1912-та година той бил мобилизиран и скоро след това умрял от тиф. Докато сред приятелите им в София се разпространявала тази трагична новина, Адриана Будевска получила с голямо закъснение първото си писмо от него и щастлива отишла в дома на приятелката си Мара Белчева, за да й го покаже. Едва ли може да има по-неловка ситуация от тази, в която изпаднала домакинята в този момент… Само месеци по-късно умира малката дъщеря на Будевска. Още едно от децата й загива трагично след няколко години – синът й е убит в Италия. 
 
Женската й сила била толкова голяма, че тя успявала от сполетелите я нещастия да събере сили и емоции, за да играе и да преживява на сцената огромна палитра от чувства, които иначе щели да я смажат. Самата тя казвала, че личните й трагедии се обръщат в сила, когато е на сцената и от тях черпи емоции за драматичните си роли. А там талантът й бил наистина голям и често я сравнявали с великата Сара Бернар. Двете си приличали и по друго – Сара била прочута с това, че и на преклонна възраст не се колебаела да играе роли на млади жени, а Адриана Будевска на 43-годишна възраст излязла на сцената в ролята на Далила в прозрачен костюм и била първата българска актриса, която се разголила на сцената. Тя била красива жена, изглеждала млада и костюмът бил направен с много вкус, но въпреки това предизвикала скандал. Това не я спряло, тя продължила да играе… Как тази жена, която в живота си била преживяла толкова много нещастия, успявала да играе почти всяка вечер, да намира сили да е убедителна в чувствата си е вероятно най-голямата тайна на нейния талант.
 
През двайсетте години на миналия век синът й емигрирал в Аржентина. Тя останала съвсем сама, със своята публика, сред завистта и интригите в театъра, за които с горчивина споделяла пред близките си. През 1926-та година изненадващо я освободили от театъра – за да се даде път на младите. Преживяла всички лични драми, тя не можела да понесе професионалното пренебрежение на колегите си и заминала за Аржентина при сина си. 
 
Минават години и се оказва, че Георги Димитров е голям неин почитател и докато народната власт гони и преследва представителите на буржоазното изкуство, Адриана Будевска е поканена тържествено да се върне в родината си, където официално е отбелязана нейната 70-годишнина. Но вече е твърде късно да се върне на сцената…
 
Остава обаче споменът и славата, която е имала като млада, когато почитателите й препълвали театъра на всички представления и за тях тя била истинска недостижима звезда. 
 
Сега нейното име носят малка уличка в центъра на София и бургаският драматичен театър, а родната й къща в Добрич е музей. Както много от българските музеи и той не е добре поддържан, но все пак пази паметта на тази велика актриса и необикновена жена…
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...