Ретро

Агата Кристи между книгите, сърфа и всичко останало

За нея се знае много, но не всичко.

Агата Кристи между книгите, сърфа и всичко останало

В сайта й Агата Кристи е описана така: писател, пътешественик, драматург, съпруга, майка, сърфист.  Няма нужда да си представяте младата Агата на сърф, ето я:

Книгите на Агата Кристи са продадени в 2 милиарда копия. Агата е на рафта до Шекспир и най-обичаните световни автори. За нея се знае много, но не всичко – малко хора например знаят, че е обожавала морето и сърфинга. Тя е написала 66 криминални романа и 14 сборника разкази по време на т.нар. златна ера на детективския жанр – времето между двете световни войни. Агата Кристи е автор и на 17 театрални постановки. Нейната пиеса „Капан за мишки“ продължава да държи рекорда за най-играна пиеса в историята. Написала е и няколко романтични романа под псевдонима Мери Уестмакот.

Агата Кристи се родила на 15 септември 1890 г. в Торки, Девън. Майка й не искала изобщо да се учи да чете, преди да стане на 8, но малката Агата прочела първата си книга на 5, а после получила образованието си вкъщи, което било в реда на нещата за времето си. Открила света на книгите с „Малки жени“ на Луиза Мей Олкът. И понеже брат й и сестра й били в по-голямата част от деня на училище, а Девън не било особено забавно място за дете, Агата разчитала на фантазията си, за да се забавлява – измисляла си герои.

Баща й умрял, когато била едва на 11 години – по-късно в автобиографията си тя описва този момент като края на детството си. В този период се сближила много с майка си, с която пътували заедно.  Пътешествията се превърнали в страст за цял живот за Агата.

Кариерата й на писателка започнала малко напук. Споделила на сестра си, Мадж, че иска да пише детективски романи, но тя отсякла, че това е абсолютно безперспективна идея. Не много дълго след това бил публикуван първият роман на Агата Кристи, „Аферата в Стайлс“ (1920). В него за пръв път читателят се среща с изискания белгиец с мустачките Еркюл Поаро. За този образ писателката получила вдъхновение от белгийските бежанци след войната. Еркюл Поаро и Мисис Марпъл (прототипът на възрастната дама с острия ум е собствената й баба) и до днес са сред най-обичаните персонажи в литературата.

Но ако мислите, че животът на Агата Кристи е преминал зад бюрото с писалката, лъжете се. Самата тя


водела много активен и дори на моменти загадъчен живот – първият й брак с Арчибалд (Арчи) Кристи не устоял, но пък двамата пътували от Южна Африка до Хонолулу, за да гонят вълните, и на всяка следваща спирка ставали все по-опитни върху дъската за сърф. Смята се дори, че са първите британци, които се научили да стоят изправени на дъската.

През 1926 г. Агата Кристи влязла и свой собствен „филм“ – един ден, когато Арчи вече си имал любовница и искал да се разведат, Агата просто излязла от къщи и изчезнала от очите на света за 10 дни. Вероятно е била на СПА, за да се разтовари от напрежението, но отсъствието й не останало незабелязано, напротив. Последвало безпрецедентно търсене от страна на полицията, а медиите разиграли истински цирк, защото Агата вече била и доста известна. Когато най-после се появила, никога не дала обяснение къде е била. Една от по-загадъчните версии (наред с отвличането от извънземни) била, че се била скитала немила-недрага във временна амнезия. 

Едва ли е била в амнезия, Агата изглежда по-скоро като силна жена. Навярно просто е искала да си събере мислите. Арчибалд го преодоляла, като си подарила една голяма мечта, и то два пъти – пътуване с Ориент Експрес! Втория път във влака срещнала и бъдещия си втори съпруг – по-младият с 15 години археолог Макс Малоуън. Той я запалил по археологията и я водел на редовни експедиции в Сирия и  Ирак. И независимо че била с лопатки и четчици на археологичните площадки редом до съпруга си, Агата била изключително продуктивна писателка. Около 1930 г. вече пишела по три-четири романа годишно.

Забравените й мемоари за пътуванията им до Сирия са публикувани едва през 2015 г. В тях има над 40 фотографии, правени от нея, които документират работата им. Агата Кристи описва Палмира (ако помните, неговите безценни археологически монументи бяха разрушени от ИДИЛ): „След седем часа жега и монотонност ето ни в самотния свят – Палмира! Мисля, че това е очарованието й – тънката й кремообразна красота, която се издига фантастично насред горещия пясък.“

Ориент Експрес останал завинаги любимият начин за придвижване на Макс и Агата.

Агата Кристи не спирала да пише и по време на Втората световна война, която прекарала като доброволка в болница в Лондон. През 50-те и 60-те години забавила темпото на писане и се отдала на продуцирането на театрални постановки и на личния си живот.

През 1975 г. най-после се уморила от Еркюл Поаро и го убила в романа си „Завеса“. Реакцията била толкова бурна, че „Ню Йорк Таймс“ публикували на първата си страница неговия некролог. Агата починала една година по-късно.

Вероятно се питате къде е „майка“ в целия този живот, в който сякаш са се случили и са свършени неща за три живота. Агата и Арчи имали една дъщеря, Розалинд, която се родила през 1919 г. Преди да заминат за Южна Африка, оставили детето на баба му и на леля му Мадж, с които Розалинд прекарвала основно времето си до смъртта на баба й седем години по-късно. След като Агата се омъжила за Макс, той приел доведената си дъщеря като своя и я въвел в тайните на Близкия изток. Розалинд израснала като красива и интелигентна жена и прекарала чудесни години между Лондон, пътешествията с майка си и Макс и разбира се, влюбила се във висок и красив кралски офицер, с който имали син, роден през 1942 г. До края на живота си през 2004 г. Розалинд имала една-единствена цел – да бди зорко не само върху огромното състояние, което наследила, но и върху литературното наследство и репутацията на майка си.