През 324 г. пр. Хр. Александър Велики завършил военната си кампания на изток. Достигнал до границата Индия, той се завърнал в старата персийска столица Суза, една от резиденциите на сваления ахеменидски владетел Дарий. Градът се намирал по средата на бившата персийска империя – главно звено между Месопотамия и високото Иранско плато. Суза представлявала огромен конгломерат от източен тип с огромен дворец, разделен от внушителни по размери дворове, зали и помещения, украсени с барелефи и емайлирани плочи. Грандиозни изображения на царски телохранители и образи на митични същества от източните религии красели величествения град. Ападана, великата зала на Суза, приемала в миналото пратеници от чуждите страни, а нейната квадратна платформа била поддържана от шест каменни колони, чиито високи над шест метра капители били украсени с изображения на животни, птици и цветя. Древната столица още пазела спомена за величие и слава...
Александър пристигнал там през януари 324 г. пр. Хр. Усвоил вече източни маниери и заемки от персийските обичаи, той въвел ахеменидския церемониал в своя двор. По време на източния поход македонският цар запазил старото делене на сатрапии (области), позволил на всяка народност в империята да използва своя език и традиции, както и да поддържа местните си религиозни култове. Самият той възприел ориенталски черти в етикета и структурата на империята. Носел облекло от персийски тип – дълга роба, пристегната в кръста с широк колан, златна диадема – короната на Ахеменидските управници, и изисквал от поданиците си просикинезата – поздрав от подчинените, при който те падали по очи пред самодържеца, поднасяйки ръка пред устата си.
Реакцията на войниците му не закъсняла и те се вдигнали на бунт, но брожението било удавено в кръв. Александър желаел да създаде една империя, една цивилизация и един народ. Ето защо той решил да ожени своите офицери за персийски принцеси. Събитието щяло да ознаменува сливането на народите в огромната държава. Било насрочено специално тържество в Суза, на което масовата сватба щяла да даде начало на един нов свят.Царят, който вече имал син от любовницата си, персийската принцеса Барсина, и бил женен за согдианката Роксана, се бракосъчетал едновременно и със сестрата, и с дъщерята на Дарий – Статира и Парисата (или Парисатида). Най-верните приятели на Александър се оженили едновременно за други ахеменидски аристократки. Празникът бил организиран в разкошна и огромна квадратна шатра със страна над осемстотин метра. Петдесет златни и сребърни колони поддържали златоткания балдахин. Изобилието от блюда, вино, музика и красиви благородници накарали владетеля да се провикне: “Персийските жени са терзание за очите!” Така десет хиляди офицери от македонската армия се свързали с цвета на старата персийска държава. Т. нар. синкретизъм навлязъл дълбоко в живота и в битието на старите народи на Античността. Създадено било началото на елинистическия период от древната история, ерата на елинистическите царства, наследници на Александровата империя. Именно чрез сватбите в Суза между македоните и знатните персийки се родили епигоните (наследниците) на елинизирания Изток. Започнала нова ера в живота на Древния свят.
Момчил Лазаров
Момчил Лазаров е историк. От години води един от най-добрите блогове на тема история. Интересува се най-вече от антична и средновековна история, история на религиите, архитектура и градоустройство. Още статии на историческа тематика от Момчил Лазаров може да откриете на http://issuu.com/momchil_lazarov.
;void(0);){kind=link}
