Червени устни, гъсти вежди, енигматичен поглед и трагична смърт. Това са само някои от нещата, които свързват Фрида Кало и Амрита Шер-Гил. И като всяка истинска култова жена на XX век Амрита има неподражаем стил на обличане, а около нея вечно се носят слухове и клюки за личния й живот. С меланхоличното си излъчване става и любимка на много фотографи. Коя обаче е тя?

Амрита се ражда в Будапеща и като дете живее както там, така и в Шимла, Индия. Семейството й принадлежи към висшите кръгове на обществото и тя расте в интелектуална среда, което й дава възможност да се докосне до изкуството още в ранна възраст (майка й е унгарка, оперна певица, а баща й е индийски аристократ, който се занимава с фотография). В дома им се говори на унгарски и на английски или френски и тази мултикултурна атмосфера й помага по-късно да се впише без усилие в шареното общество на Париж през 20-те, където заминава да учи изкуство. Тя посещава престижната Académie de la Grande Chaumière (където творят Сезан, Пикасо и Мане) и Ecole des Beaux-Arts и бързо попива от свободата на европейския модернизъм и от лекотата, с която се живее във френската столица.

Амрита започва да експериментира с форми, щрихи и цветове, а също и с любовта. Можем да открием много от лицата на партньорите й в известните й портрети, а влиянието на френските импресионисти върху творчеството й е неоспоримо. В натюрмортите й откриваме почерка на Сезан, в композициите – Пикасо и Брак, а в портретите и изобразяването на обществото – най-вече Гоген.

Въпреки успеха й в Париж, един от нейните преподаватели й предлага да се върне в Индия, където според него ще е в стихията си, рисувайки културата, на която толкова се възхищава. "Европа принадлежи на Пикасо, Матис, Брак… Индия принадлежи само на мен”, пише тя и през 1934 г. се премества обратно в Шимла. Новата й цел е да пресъздава ежедневието на обикновените хора в любимата си страна и да представя нещо, което малко други художници правят: изображения на индийски жени, направени от индийска жена.

Амрита Шер-Гил умира едва на 28 години, след като се разболява и изпада в кома, докато работи по първата си самостоятелна изложба. И до днес се смята, че около смъртта й има мистерия – някои предполагат, че е починала след неуспешен аборт или от туберкулоза, докато според други е била отровена от ревнивия си съпруг заради многобройните си романтични връзки (включително и с Джавахарлал Неру, първия министър-председател на независима Индия). Вероятно никога няма да разберем истината, но Амрита оставя след себе си над 200 картини, някои от които можете да разгледате в нашата галерия.

Как изглежда тишината? Вижте я през обектива на белгийски фотограф