ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Анастасия Димитрова – учителката, която извоюва образованието за жените

Анастасия Димитрова – учителката, която извоюва образованието за жените

Снимка: Wikipedia/Bulgarian Archives State Agency

Анастасия Димитрова е от личностите, които са изпреварили времето си, но вместо да се дистанцират от него, правят всичко възможно, за да го вкарат в крак с реалността. Тя поставя основите на светското образование и прави революция за българските жени. Но не от онези шумни революции с крясъци и бой, а от тихите, които някак преминават незабелязани, но оставят трайна и неразривна следа.

Самозараждането на българското образование, съпроводено с жаждата за знания и развитие, е културно явление, с което малко народи могат да се похвалят. А жените по нищо не отстъпват на своите съвременници от мъжки пол, макар да живеят във век, който им е отредил съвсем друга социална роля – на пазителката на дома. Но много българки като Райна Княгиня преодоляват стигмата на времето си и участват в събитията с историческо значение у нас рамо до рамо с мъжете.

Такава е историята и на Анастасия Димитрова. Тя се ражда на днешния ден, 12 април, през 1815 г. в Плевен в бедно семейство. Баща й Димитър е ковач, а майка й Цвета - слугиня в къщата на врачанския епископ, защото по онова време Плевен е под духовната опека на Враца. Тогава образованието било привилегия, запазена за по-богатата прослойка от обществото, но това не отказва семейството на Анастасия от любознателността.

Малката Анастасия започва да помага на майка си в нейната работа и така я забелязва майката на епископа – Евгения, която е учителка по гръцки. Тя толкова се сближава с момичето, че решава да демонстрира любовта си по най-чистия възможен начин – като го образова. Така Анастасия е изпратена в Калоферския девически манастир, където прекарва четири години в учене на граматика, аритметика, история и география.  

През 1839 г., когато се завръща в Плевен, разбира, че покровителката й е починала. Мъката бързо се превръща в двигател за нещо по-велико – решена да почете паметта на Евгения, Анастасия открива първото девическо училище и да предаде на момичетата онова, което тя сама е получила като дете. Това се случва с помощта на епископа, който дарява книги и ученически пособия, както и безусловната си подкрепа. Часовете протичат на принципа на взаимообучението – по-големите момичета обучават по-малките, а занятията се провеждат в църквата Свети Николай. Така Анастасия се превръща в първата учителка в българската история. Преди нея тази чест са имали само мъже.

Историята на Анастасия продължава на следващата страница... 

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...