Анастасия Димитрова е от личностите, които са изпреварили времето си, но вместо да се дистанцират от него, правят всичко възможно, за да го вкарат в крак с реалността. Тя поставя основите на светското образование и прави революция за българските жени. Но не от онези шумни революции с крясъци и бой, а от тихите, които някак преминават незабелязани, но оставят трайна и неразривна следа.

Самозараждането на българското образование, съпроводено с жаждата за знания и развитие, е културно явление, с което малко народи могат да се похвалят. А жените по нищо не отстъпват на своите съвременници от мъжки пол, макар да живеят във век, който им е отредил съвсем друга социална роля – на пазителката на дома. Но много българки като Райна Княгиня преодоляват стигмата на времето си и участват в събитията с историческо значение у нас рамо до рамо с мъжете.

Такава е историята и на Анастасия Димитрова. Тя се ражда на 12 април 1815 г. в Плевен в бедно семейство. Баща й Димитър е ковач, а майка й Цвета - слугиня в къщата на врачанския епископ, защото по онова време Плевен е под духовната опека на Враца. Тогава образованието било привилегия, запазена за по-богатата прослойка от обществото, но това не отказва семейството на Анастасия от любознателността.

Малката Анастасия започва да помага на майка си в нейната работа и така я забелязва майката на епископа – Евгения, която е учителка по гръцки. Тя толкова се сближава с момичето, че решава да демонстрира любовта си по най-чистия възможен начин – като го образова. Така Анастасия е изпратена в Калоферския девически манастир, където прекарва четири години в учене на граматика, аритметика, история и география.  

През 1839 г., когато се завръща в Плевен, разбира, че покровителката й е починала. Мъката бързо се превръща в двигател за нещо по-велико – решена да почете паметта на Евгения, Анастасия открива първото девическо училище и да предаде на момичетата онова, което тя сама е получила като дете. Това се случва с помощта на епископа, който дарява книги и ученически пособия, както и безусловната си подкрепа. Часовете протичат на принципа на взаимообучението – по-големите момичета обучават по-малките, а занятията се провеждат в църквата Свети Николай. Така Анастасия се превръща в първата учителка в българската история. Преди нея тази чест са имали само мъже.

Историята на Анастасия продължава на следващата страница...