Ретро

Анастасия Романова – княгинята фантом

Една печално известна руска (велика) княгиня,

Анастасия Николаевна Романова - името принадлежи на една печално известна руска велика княгиня. Тя сякаш преминава през живота като фантом. Сблъсква се с презрението на близките си още с раждането си, а след като е убита местонахождението и произходът на останките ѝ остават загадка дори до днес. Епизодите между нейната поява на бял свят и смъртта ѝ не събират в себе си щастието и охолството, с които обикновено свързваме дворцовия живот. Напротив, Анастасия преминава през ужаса на Първата световна война и няколко заточения, преди да намери смъртта си в Ипатиевата къща в Екатеринбург.

18 юни 1901 г. е рождената дата на княгинята. В същия ден за Николай II, последния руски цар, настъпва едно от най-големите разочарования. Дългоочакваното дете е момиче. За негово нещастие той вече има три дъщери – Олга, Татяна и Мария. Появата на четвърто момиче само и единствено нагнетява иначе нажежената политическа обстановка. Престолът трябва да заеме наследник на царя, а не неговият брат, Михаил Александрович. За да разсее неприятните мисли, Николай II се оттегля от Петерхоф, където е родена Анастасия, и се отправя на дълга разходка. По-късно той ще трябва да се справи с две революции, война с Япония и Първата световна война.

Когато Анастасия става част от живота на дворцовото семейство, тя е отглеждана не по-различно от своите сестри – в строгост и почти пълен аскетизъм. Децата трябва да спят на твърди походни легла без възглавници освен в моментите, когато са тежко болни. Дневният им ритуал започва със студена баня, а през останалото време трябва да изработват бродерии, приходите от продажбата на които отиват за различни благотворителни каузи. Техните титли сякаш не съществуват за никого от благородническото семейство.

В детството си Анастасия се сближава особено много със сестра си Мария. Като повечето съвременни момичета, двете обичат да си разменят дрехи, да делят една обща стая въпреки скромните условия и да прекарват по-голямата си част от времето заедно. До момента, в който Анастасия преживява един от първите си детски кошмари – домашното образование. Високите изисквания на родителите ѝ не се нравят на малката княгиня. Особено много недоволства срещу уроците по граматика, чужди езици и аритметика, които е принудена да изучава.    

Една от фигурите в живота на Анастасия е противоречивият селянин Распутин. Майката на княгинята безрезервно вярва на всяка дума, изречена от считания за свят човек. Дотолкова е повлияна от неговата особа, че разчита на съвети по всички въпроси. В дух на уважение към него възпитава и четирите си дъщери. Благоговението ѝ към него не спира дори когато разбира от гувернантката Тютчева, че селянинът има достъп до стаята на децата. Гневът на майката води единствено до прогонването на Тютчева. По това време и друга гувернантка се оплаква, че Распутин я е изнасилил. Сетне плъзва слухът, че той е направил същото с Анастасия и нейните сестри. Въпреки това убийството на този човек разтърсва четирите велики княгини, за които се твърди, че са стояли сгушени от ужас една до друга при научаването на новината. Интересно е също, че Распутин е погребан с икона, разписана от великите княгини и майка им. 

Времената отвеждат Анастасия в реалиите на Първата световна война. Тогава тя продължава своята благотворителна дейност: посещава ранените войници в частна болница, купува им необходимите лекарства и дори шие превръзки и бинтове. Тежестта на войната не сломява духа на Анастасия, напротив, сега тя е опора на ранените и за да ги разведри, заедно пишат писма или играят на карти. В спомените на онези, които я познават, тя е пъргаво момиче със звънлив смях и лека душа. 

Смехът обаче притихва през 1917 г. Атмосферата на революция буквално може да се усети под прозорците на двореца. Той е заобиколен от бунтовнически войски. Същевременно, в отсъствието на царя, и четирите деца се разболяват от морбили. Още на следващия месец, март, Николай II е принуден да абдикира. С това се превръща в последния руски цар. Болестта на децата е едва прелюдия към житейските несгоди на семейството.

Има и още...


След абдикацията всички представители на семейството са поставени под домашен арест в Александровския дворец. Надеждите да избягат в чужбина се размиват. Малко по-късно са уведомени, че трябва да бъдат преместени в Тоболск, Сибир. Там те се преселват с кораба „Русия“, на който прекарват още осем дни след пристигането си, тъй като къщата, предвидена за тях, не е завършена. Временно живеят и в дома на губернатора. Анастасия вече започва да напълнява и да пише прощални писма до приятели.   

Април 1918-а е моментът, в който Николай II трябва да се изправи пред съд в Москва. Съпругата му и Мария се отправят на пътуването заедно с него. Грижите, задълженията и семейството са поверени на Олга, Татяна и Анастасия. Анастасия има за задача да осигурява забавленията на останалите заради своя вечно приповдигнат дух, който не я напуска чак до разстрела. 

Впоследствие става ясно, че семейството е подвластно на фатален обрат. Бащата заедно с Мария и майка ѝ не заминават за Москва. Пътуването е отменено. Над Анастасия и близките ѝ надвисва опасност. Мария и родителите ѝ са заточени в къщата на инженера Ипатиев в Екатеринбург. При пристигането им са претърсени и са им конфискувани скъпоценностите, които са носели. За събитията Анастасия и сестрите ѝ разбират от писмо. С цел да спасят имуществото си от похитителите, Анастасия и сестрите ѝ пришриват в дрехите си накити със скъпоценни камъни, които същевременно могат да послужат и като откуп за свободата им. 

Последното пътуване на Анастасия започва на 20 май. На предишния ден е взето решение останалите в Тоболск да бъдат преместени в Ипатиевата къща, при императора, неговата съпруга и Мария. Когато семейството вече е в пълен състав, се случва нещо неподозирано за всички. Една вечер са излъгани, че трябва незабавно да се облекат, за да бъдат преселени на ново място, далеч от насилието, което може да ги застигне. Вместо това се озовават в подземието на къщата, където им е наредено да чакат. 

Минават няколко минути, когато им е съобщено, че е наложително да бъдат екзекутирани. Няма дори време за реакция. Пръв пронизан от куршум пада императорът. Следват съпругата му и Олга, които дори не успяват да се прекръстят. Заради пришитите скъпоценности в корсетитие на останалите три велики княгини куршумите рикошират. Затова те са убити с щикове. Накрая са залети със сярна киселина и заровени в мина. Анастасия е убита едва на 17 години. По-късно над 30 жени се представят за оцелялата княгиня, а в края на XX век семейството е канонизирано. 

Драматичните събития не вълнуват човечеството чак до 1991 г., когато са открити тленните останки на семейството. Редица анализи потвърждават, че това са именно техните тела. Едно обаче нещо обаче остава под съмнение: къде е трупът на Анастасия. Според някои той е намерен заедно с останалите членове на семейството. А други са на мнение, че тялото е объркано с това на Мария. Спорът все още не е изцяло разрешен. Аргументи в подкрепа на твърдението, че трупът на Анастасия е открит, са ниският ѝ ръст и белезите на незрялост. И все пак 17-годишната княгинята преминава през изпитания, които не спохождат дори възрастните. За да се превърне в исторически фантом, който не намира покой и след жестокия разстрел.

 

Императрица Сиси: когато болката победи щастието