ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Анастасия Романова – княгинята фантом

Анастасия Николаевна Романова - името принадлежи на една печално известна руска велика княгиня. Тя сякаш преминава през живота като фантом. Сблъсква се с презрението на близките си още с раждането си, а след като е убита местонахождението и произходът на останките ѝ остават загадка дори до днес. Епизодите между нейната поява на бял свят и смъртта ѝ не събират в себе си щастието и охолството, с които обикновено свързваме дворцовия живот. Напротив, Анастасия преминава през ужаса на Първата световна война и няколко заточения, преди да намери смъртта си в Ипатиевата къща в Екатеринбург.

18 юни 1901 г. е рождената дата на княгинята. В същия ден за Николай II, последния руски цар, настъпва едно от най-големите разочарования. Дългоочакваното дете е момиче. За негово нещастие той вече има три дъщери – Олга, Татяна и Мария. Появата на четвърто момиче само и единствено нагнетява иначе нажежената политическа обстановка. Престолът трябва да заеме наследник на царя, а не неговият брат, Михаил Александрович. За да разсее неприятните мисли, Николай II се оттегля от Петерхоф, където е родена Анастасия, и се отправя на дълга разходка. По-късно той ще трябва да се справи с две революции, война с Япония и Първата световна война.

Когато Анастасия става част от живота на дворцовото семейство, тя е отглеждана не по-различно от своите сестри – в строгост и почти пълен аскетизъм. Децата трябва да спят на твърди походни легла без възглавници освен в моментите, когато са тежко болни. Дневният им ритуал започва със студена баня, а през останалото време трябва да изработват бродерии, приходите от продажбата на които отиват за различни благотворителни каузи. Техните титли сякаш не съществуват за никого от благородническото семейство.

В детството си Анастасия се сближава особено много със сестра си Мария. Като повечето съвременни момичета, двете обичат да си разменят дрехи, да делят една обща стая въпреки скромните условия и да прекарват по-голямата си част от времето заедно. До момента, в който Анастасия преживява един от първите си детски кошмари – домашното образование. Високите изисквания на родителите ѝ не се нравят на малката княгиня. Особено много недоволства срещу уроците по граматика, чужди езици и аритметика, които е принудена да изучава.    

Една от фигурите в живота на Анастасия е противоречивият селянин Распутин. Майката на княгинята безрезервно вярва на всяка дума, изречена от считания за свят човек. Дотолкова е повлияна от неговата особа, че разчита на съвети по всички въпроси. В дух на уважение към него възпитава и четирите си дъщери. Благоговението ѝ към него не спира дори когато разбира от гувернантката Тютчева, че селянинът има достъп до стаята на децата. Гневът на майката води единствено до прогонването на Тютчева. По това време и друга гувернантка се оплаква, че Распутин я е изнасилил. Сетне плъзва слухът, че той е направил същото с Анастасия и нейните сестри. Въпреки това убийството на този човек разтърсва четирите велики княгини, за които се твърди, че са стояли сгушени от ужас една до друга при научаването на новината. Интересно е също, че Распутин е погребан с икона, разписана от великите княгини и майка им. 

Времената отвеждат Анастасия в реалиите на Първата световна война. Тогава тя продължава своята благотворителна дейност: посещава ранените войници в частна болница, купува им необходимите лекарства и дори шие превръзки и бинтове. Тежестта на войната не сломява духа на Анастасия, напротив, сега тя е опора на ранените и за да ги разведри, заедно пишат писма или играят на карти. В спомените на онези, които я познават, тя е пъргаво момиче със звънлив смях и лека душа. 

Смехът обаче притихва през 1917 г. Атмосферата на революция буквално може да се усети под прозорците на двореца. Той е заобиколен от бунтовнически войски. Същевременно, в отсъствието на царя, и четирите деца се разболяват от морбили. Още на следващия месец, март, Николай II е принуден да абдикира. С това се превръща в последния руски цар. Болестта на децата е едва прелюдия към житейските несгоди на семейството.

Има и още...