На 17 юли 1918 г.  руският император Николай II и цялото му семейство - съпругата му Александра и петте им деца, са разстреляни в Екатеринбург по нареждане на Болшевишката партия. Екзекуцията е извършена от ЧК. Трагичната смърт на императора и неговото семейство, убити от  болшевиките е предмет на многогодишни обсъждания, спекулации и анализи. Една от "големите световни конспирации" е свързана със съдбата на Анастасия Романова - най-малката дъщеря на Николай II, за която се твърди, че е успяла да се спаси. Историята е известна и експлоатирана в медиите, литературата и киното десетилетия наред.  

Да си припомним историята на печално известната руска (велика) княгиня...

***

Анастасия Николаевна Романова - името принадлежи на една печално известна руска велика княгиня. Тя сякаш преминава през живота като фантом. Сблъсква се с презрението на близките си още с раждането си, а след като е убита местонахождението и произходът на останките ѝ остават загадка дори до днес. Епизодите между нейната поява на бял свят и смъртта ѝ не събират в себе си щастието и охолството, с които обикновено свързваме дворцовия живот. Напротив, Анастасия преминава през ужаса на Първата световна война и няколко заточения, преди да намери смъртта си в Ипатиевата къща в Екатеринбург.

18 юни 1901 г. е рождената дата на княгинята. В същия ден за Николай II, последния руски цар, настъпва едно от най-големите разочарования. Дългоочакваното дете е момиче. За негово нещастие той вече има три дъщери – Олга, Татяна и Мария. Появата на четвърто момиче само и единствено нагнетява иначе нажежената политическа обстановка. Престолът трябва да заеме наследник на царя, а не неговият брат, Михаил Александрович. За да разсее неприятните мисли, Николай II се оттегля от Петерхоф, където е родена Анастасия, и се отправя на дълга разходка. По-късно той ще трябва да се справи с две революции, война с Япония и Първата световна война.

Когато Анастасия става част от живота на дворцовото семейство, тя е отглеждана не по-различно от своите сестри – в строгост и почти пълен аскетизъм. Децата трябва да спят на твърди походни легла без възглавници освен в моментите, когато са тежко болни. Дневният им ритуал започва със студена баня, а през останалото време трябва да изработват бродерии, приходите от продажбата на които отиват за различни благотворителни каузи. Техните титли сякаш не съществуват за никого от благородническото семейство.

В детството си Анастасия се сближава особено много със сестра си Мария. Като повечето съвременни момичета, двете обичат да си разменят дрехи, да делят една обща стая въпреки скромните условия и да прекарват по-голямата си част от времето заедно. До момента, в който Анастасия преживява един от първите си детски кошмари – домашното образование. Високите изисквания на родителите ѝ не се нравят на малката княгиня. Особено много недоволства срещу уроците по граматика, чужди езици и аритметика, които е принудена да изучава.    

Една от фигурите в живота на Анастасия е противоречивият селянин Распутин. Майката на княгинята безрезервно вярва на всяка дума, изречена от считания за свят човек. Дотолкова е повлияна от неговата особа, че разчита на съвети по всички въпроси. В дух на уважение към него възпитава и четирите си дъщери. Благоговението ѝ към него не спира дори когато разбира от гувернантката Тютчева, че селянинът има достъп до стаята на децата. Гневът на майката води единствено до прогонването на Тютчева. По това време и друга гувернантка се оплаква, че Распутин я е изнасилил. Сетне плъзва слухът, че той е направил същото с Анастасия и нейните сестри. Въпреки това убийството на този човек разтърсва четирите велики княгини, за които се твърди, че са стояли сгушени от ужас една до друга при научаването на новината. Интересно е също, че Распутин е погребан с икона, разписана от великите княгини и майка им. 

Времената отвеждат Анастасия в реалиите на Първата световна война. Тогава тя продължава своята благотворителна дейност: посещава ранените войници в частна болница, купува им необходимите лекарства и дори шие превръзки и бинтове. Тежестта на войната не сломява духа на Анастасия, напротив, сега тя е опора на ранените и за да ги разведри, заедно пишат писма или играят на карти. В спомените на онези, които я познават, тя е пъргаво момиче със звънлив смях и лека душа. 

Смехът обаче притихва през 1917 г. Атмосферата на революция буквално може да се усети под прозорците на двореца. Той е заобиколен от бунтовнически войски. Същевременно, в отсъствието на царя, и четирите деца се разболяват от морбили. Още на следващия месец, март, Николай II е принуден да абдикира. С това се превръща в последния руски цар. Болестта на децата е едва прелюдия към житейските несгоди на семейството.

Има и още...