ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Анастасия Романова – княгинята фантом

След абдикацията всички представители на семейството са поставени под домашен арест в Александровския дворец. Надеждите да избягат в чужбина се размиват. Малко по-късно са уведомени, че трябва да бъдат преместени в Тоболск, Сибир. Там те се преселват с кораба „Русия“, на който прекарват още осем дни след пристигането си, тъй като къщата, предвидена за тях, не е завършена. Временно живеят и в дома на губернатора. Анастасия вече започва да напълнява и да пише прощални писма до приятели.   

Април 1918-а е моментът, в който Николай II трябва да се изправи пред съд в Москва. Съпругата му и Мария се отправят на пътуването заедно с него. Грижите, задълженията и семейството са поверени на Олга, Татяна и Анастасия. Анастасия има за задача да осигурява забавленията на останалите заради своя вечно приповдигнат дух, който не я напуска чак до разстрела. 

Впоследствие става ясно, че семейството е подвластно на фатален обрат. Бащата заедно с Мария и майка ѝ не заминават за Москва. Пътуването е отменено. Над Анастасия и близките ѝ надвисва опасност. Мария и родителите ѝ са заточени в къщата на инженера Ипатиев в Екатеринбург. При пристигането им са претърсени и са им конфискувани скъпоценностите, които са носели. За събитията Анастасия и сестрите ѝ разбират от писмо. С цел да спасят имуществото си от похитителите, Анастасия и сестрите ѝ пришриват в дрехите си накити със скъпоценни камъни, които същевременно могат да послужат и като откуп за свободата им. 

Последното пътуване на Анастасия започва на 20 май. На предишния ден е взето решение останалите в Тоболск да бъдат преместени в Ипатиевата къща, при императора, неговата съпруга и Мария. Когато семейството вече е в пълен състав, се случва нещо неподозирано за всички. Една вечер са излъгани, че трябва незабавно да се облекат, за да бъдат преселени на ново място, далеч от насилието, което може да ги застигне. Вместо това се озовават в подземието на къщата, където им е наредено да чакат. 

Минават няколко минути, когато им е съобщено, че е наложително да бъдат екзекутирани. Няма дори време за реакция. Пръв пронизан от куршум пада императорът. Следват съпругата му и Олга, които дори не успяват да се прекръстят. Заради пришитите скъпоценности в корсетитие на останалите три велики княгини куршумите рикошират. Затова те са убити с щикове. Накрая са залети със сярна киселина и заровени в мина. Анастасия е убита едва на 17 години. По-късно над 30 жени се представят за оцелялата княгиня, а в края на XX век семейството е канонизирано. 

Драматичните събития не вълнуват човечеството чак до 1991 г., когато са открити тленните останки на семейството. Редица анализи потвърждават, че това са именно техните тела. Едно обаче нещо обаче остава под съмнение: къде е трупът на Анастасия. Според някои той е намерен заедно с останалите членове на семейството. А други са на мнение, че тялото е объркано с това на Мария. Спорът все още не е изцяло разрешен. Аргументи в подкрепа на твърдението, че трупът на Анастасия е открит, са ниският ѝ ръст и белезите на незрялост. И все пак 17-годишната княгинята преминава през изпитания, които не спохождат дори възрастните. За да се превърне в исторически фантом, който не намира покой и след жестокия разстрел.

 

Императрица Сиси: когато болката победи щастието

 

Аз съм Драго. Момче и хедонист от града. За мен в началото бе идеята, облечена в словото. Ето защо чрез думите ми се срещаме между редовете. В живота си пътувам между серии от грешки и непринудени моменти на почти пълно щастие, като тази странна съвкупност прави от мен един вечен ученик. Ако все още краткият ми живот беше урок, то в основата му е схващането ми, че всяко мое постижение е следств...