На 2 април 1805 г. в Оденсе, Дания, в скромно семейство се ражда момче, което отрано показва богато въображение и обич към хубавите истории. Името му е Ханс Кристиан Андерсен. Обича да чете и само прави куклен театър, в който със собственоръчно изработени кули разиграва пиеси на Шекспир и Лудвиг Колберг.

Ханс Кристиан остава сирак на 11 години – баща му умира и момчето трябва да започне да се грижи само за себе си. Спира да ходи на училище и постъпва като чирак на шивача, като тъкач, в цигарена фабрика.

На 14 години заминава в Копенхаген, където намира за кратко работа като актьор, но с промяната при мутирането на гласа си я загубва. Тук –  в Кралския театър – колега обръща внимание на поетичната му дарба и младият човек се захваща сериозно с писане. Йонас Колин го покровителства и на свои разноски го изпраща да учи. През 1822 година Ханс публикува първият си разказ...

Ханс Кристиан Андерсен – авторът на един цял нов свят от филигранно нежни, тъжни и вълшебни северни приказки, най-изящният от разказвачите – не е сред галениците на съдбата. Нещастна любов, тежки заболявания... Ала колко крехка красота, колко деликатна доброта има в преведените на над 150 езика приказки!

Вероятно по целия свят деца и възрастни сънуват усмихнати сънища с “Оле Затвори очички”, пълнят със сълзи очите си и се учат на доброта от “Малката русалка”, “Палечка”, “Малката кибритопродавачка”. Боли ги и осъзнават какво е да обичат, научават кои са истински ценните неща в живота от “Грозното патенце”, “Храбрият оловен войник”, “Снежната царица”, “Дивите лебеди”...

Самата аз при всяко завръщане в дългото и вълшебно време на детството отгръщам страниците на тези книги с великолепните илюстрации от Марайа и събирам уют... И сякаш отново мама и татко са сред живите.

От 1967 година рожденият ден на приказника от Дания – 2 април – е обявен за международен ден на детската книга.

И още една приказка...