ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ане Франк, която завинаги остана на 15

Ане Франк, която завинаги остана на 15

Ане Франк в училище през 1940 г. Снимка: Wikimedia

Тази пролет се навършват 76 години от смъртта на Ане Франк – еврейското момиче, което остава завинаги на 15, след като умира от тиф в концентрационния лагер "Берген-Белзен". Точната дата на нейната смърт не е известна – знае се, че е починала през март 1945 г. След себе си обаче тя оставя своя дневник, който се превръща в най-четеният в света и успява да сбъдне нейната най-съкровена мечта, макар и посмъртно – да стане писателка.

Цялото име на Ане е Анелис Мари Франк – родена е на 12 юни 1929 г. във Франкфурт, Германия. През 1933 година Адолф Хитлер идва на власт като канцлер и въвежда множество антиеврейски мерки, което принуждава родителите ѝ Едит и Ото Франк да изоставят дома си и да заминат за чужбина. Ане и нейната по-голяма сестра Марго отиват при баба си по майчина линия в Аахен, докато родителите им се установят в Амстердам, Нидерландия. Малко по-късно при тях идват и двете момичета.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Публикация, споделена от Annelies Marie Frank  (@annefrank_france_page)

Ане от малка демонстрира отлични умения в четенето и писането, а по-голямата й сестра, Марго, е отличничка по математика. Семейство Франк живее и се движи свободно до 1940 г., когато на 10 май германски войски нахлуват в Нидерландия – пет дни по-късно страната се предава и попада под германска окупация. Така гоненията на евреи започват и там – двете момичета са преместени от нормално в еврейско училище, а скоро става все по-трудно за евреите да извършват съвсем нормални дейности навън.

Бащата на Ане опитва да измъкне семейството от страната, но така и не успява. През 1942 г. четиримата са принудени да живеят в нелегалност и оставят къщата си сякаш са избягали от нея. Всъщност се установяват да живеят в задната къща, където се помещава компанията на Ото Франк, „Опекта“. При тях се нанася още едно приятелско семейство и близък приятел зъболекар, а доверени служители от компанията се грижат за тях, като ги снабдяват с продукти от първа необходимост. Не могат да напуснат къщата, защото всяко излизане навън може да е фатално за всички. Така прекарват затворени над 2 години – без слънчева светлина и без допир до външния свят. 

Продължава на следващата страница... 

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...