Ретро

Ане Франк, която завинаги остана на 15

За живота в задната къща

Ане Франк, която завинаги остана на 15

Ане Франк в училище през 1940 г. Снимка: Wikimedia

Тази пролет се навършват 76 години от смъртта на Ане Франк – еврейското момиче, което остава завинаги на 15, след като умира от тиф в концентрационния лагер "Берген-Белзен". Точната дата на нейната смърт не е известна – знае се, че е починала през март 1945 г. След себе си обаче тя оставя своя дневник, който се превръща в най-четеният в света и успява да сбъдне нейната най-съкровена мечта, макар и посмъртно – да стане писателка.

Цялото име на Ане е Анелис Мари Франк – родена е на 12 юни 1929 г. във Франкфурт, Германия. През 1933 година Адолф Хитлер идва на власт като канцлер и въвежда множество антиеврейски мерки, което принуждава родителите ѝ Едит и Ото Франк да изоставят дома си и да заминат за чужбина. Ане и нейната по-голяма сестра Марго отиват при баба си по майчина линия в Аахен, докато родителите им се установят в Амстердам, Нидерландия. Малко по-късно при тях идват и двете момичета.

Ане от малка демонстрира отлични умения в четенето и писането, а по-голямата й сестра, Марго, е отличничка по математика. Семейство Франк живее и се движи свободно до 1940 г., когато на 10 май германски войски нахлуват в Нидерландия – пет дни по-късно страната се предава и попада под германска окупация. Така гоненията на евреи започват и там – двете момичета са преместени от нормално в еврейско училище, а скоро става все по-трудно за евреите да извършват съвсем нормални дейности навън.

Бащата на Ане опитва да измъкне семейството от страната, но така и не успява. През 1942 г. четиримата са принудени да живеят в нелегалност и оставят къщата си сякаш са избягали от нея. Всъщност се установяват да живеят в задната къща, където се помещава компанията на Ото Франк, „Опекта“. При тях се нанася още едно приятелско семейство и близък приятел зъболекар, а доверени служители от компанията се грижат за тях, като ги снабдяват с продукти от първа необходимост. Не могат да напуснат къщата, защото всяко излизане навън може да е фатално за всички. Така прекарват затворени над 2 години – без слънчева светлина и без допир до външния свят. 

Продължава на следващата страница... 


Малко преди да преминат в нелегалност обаче, Ане празнува своя рожден ден на 12 юни 1942 и получава за подарък лексикон, който тя превръща в дневник. В него започва да описва абсолютно всичко, а по време на престоя в задната къща го превръща и в свой довереник, затова и в него се обръща към въображаемата си приятелка Кити. Разказва й за преживяванията си, отношенията с родителите, чувствата, които изпитва към любимия й Петер Ван Пелс. Никой не чете написаното в дневника на Ане – тя изрично го забранява. „След войната искам задължително да публикувам книга със заглавието „Задната къща", пише Ане на 11 май 1944 година в своя дневник. 

На 4 август 1944 г. нацистки войски нахлуват в дома им и в задната част на къщата зад шкаф за книги откриват скривалището. Някой предава семейството, но и до днес не е ясно кой. Нацистите ги залавят и изпращат в Аушвиц. Бащата е отделен от жена си и двете си дъщери. Майката, Едит, умира на 6 януари 1945 г., а дъщерите са преместени в концлагера „Берген-Белзен“, където и двете умират от тиф. Ото Франк оцелява, а след войната му е предаден тефтер с червена и бяла подвързия и ключалка. Това е дневникът на Ане, който две години по-късно излизя на бял свят като книгата „Задната къща“. Записките обхващат 779 дни, 753 от които тя се крие в “Задната къща”. 

Първоначално бащата премахва откъси от дневниците, свързани с майката и размислите на Ане за сексуалността. Пълното издание на книгата излиза през 1986 година на нидерландски, а две години по-късно и на немски, като се превръща в неизменна част от учебната програма в Германия. През 2019 година за първи път текстът излиза като роман и с нов превод под името „Скъпа Кити“. Така Ане Франк успява да разкаже за преживения ужас по своя трогателен, но и красив начин, а дневникът й и до днес е в класациите за най-четени книги, за да напомня на света да не повтаря старите грешки отново.

 

Гриселда Бланко – най-известната наркобаронеса в историята