Ретро

Анна Ахматова и Амедео Модилиани – една тайна любов

Днес си спомняме за Анна Ахматова.

Анна Ахматова и Амедео Модилиани – една тайна любов

През 1964 година Анна Ахматова публикува своите спомени и в тях за първи път разказва за връзката си с Модилиани.

Двамата се запознават в Париж през 1910 година, където Ахматова е на сватбено пътешествие. Една година по-късно тя отива в Париж сама и прекарва много време с художника, за когото пише, че прилича на Антиной с искрици в очите. Антиной – красивият като божество млад любовник на император Адриан. Амедео Модилиани, който с дни седи в кафетата на Париж и търси интересни модели за рисуване, бил омагьосан от странната красота на Ахматова. Намерени са много рисунки на поетесата, на почти всичките тя е гола. Има и още повече, за които само се предполага, че Ахматова е била модел. В музея Метрополитан има скулптура, която също прилича на нея.

Модилиани бил беден, непризнат художник. В спомените си Ахматова разказва, че двамата дори не ходели на кафе, а седели в Люксембургската градина на пейките и си говорели за поезия или рецитирали на глас. Модилиани я водел в Лувъра да разглеждат експонатите от древен Египет – според него нищо друго в музея не си заслужавало. Ахматова му купувала цветя, а той й подарил за спомен 16 рисунки с молба да ги рамкира и окачи в дома си.

Разбира се, Ахматова никога не показала рисунките, направени й от един неизвестен художник в нейната младост. Едва след смъртта на Модилиани, когато из пресата започнали да пишат за него като за Ботичели на XX век, тя потърсила забравените рисунки, но при преместванията от град в град бил останал само един портрет.

В своето творчество Ахматова споменава Модилиани само в един стих, но повечето изследователи смятат, че тя е измислила сама всички писма от художника – известно е, че той не пишел на никого, дори на сестра си.

След толкова много години е трудно да се прецени какви са били истинските отношения между тези двама гениални творци, кой е оказал повече влияние върху живота и творчеството на другия. Но каквато и да е истината, със сигурност това е обогатило изкуството им, останало и до днес.