ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Анна Ахматова и Амедео Модилиани – една тайна любов

Анна Ахматова и Амедео Модилиани – една тайна любов
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

През 1964 година Анна Ахматова публикува своите спомени и в тях за първи път разказва за връзката си с Модилиани.

Двамата се запознават в Париж през 1910 година, където Ахматова е на сватбено пътешествие. Една година по-късно тя отива в Париж сама и прекарва много време с художника, за когото пише, че прилича на Антиной с искрици в очите. Антиной – красивият като божество млад любовник на император Адриан. Амедео Модилиани, който с дни седи в кафетата на Париж и търси интересни модели за рисуване, бил омагьосан от странната красота на Ахматова. Намерени са много рисунки на поетесата, на почти всичките тя е гола. Има и още повече, за които само се предполага, че Ахматова е била модел. В музея Метрополитан има скулптура, която също прилича на нея.

Модилиани бил беден, непризнат художник. В спомените си Ахматова разказва, че двамата дори не ходели на кафе, а седели в Люксембургската градина на пейките и си говорели за поезия или рецитирали на глас. Модилиани я водел в Лувъра да разглеждат експонатите от древен Египет – според него нищо друго в музея не си заслужавало. Ахматова му купувала цветя, а той й подарил за спомен 16 рисунки с молба да ги рамкира и окачи в дома си.

Разбира се, Ахматова никога не показала рисунките, направени й от един неизвестен художник в нейната младост. Едва след смъртта на Модилиани, когато из пресата започнали да пишат за него като за Ботичели на XX век, тя потърсила забравените рисунки, но при преместванията от град в град бил останал само един портрет.

В своето творчество Ахматова споменава Модилиани само в един стих, но повечето изследователи смятат, че тя е измислила сама всички писма от художника – известно е, че той не пишел на никого, дори на сестра си.

След толкова много години е трудно да се прецени какви са били истинските отношения между тези двама гениални творци, кой е оказал повече влияние върху живота и творчеството на другия. Но каквато и да е истината, със сигурност това е обогатило изкуството им, останало и до днес.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...