ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Антония Брико – първата жена диригент

Антония Брико – първата жена диригент

Снимка: German Federal Archive

В продължение на векове предразсъдъците към жените музиканти, особено в Европа, отразяват идеята, че музиката е мъжка работа. На представителките на нежния пол им е позволявано да изпълняват и съчиняват така наречените „женски мелодии” в уюта на собствения си дом, но не и да развиват кариера в тази област.

Едва през XX век в симфоничните оркестри, тогава изцяло от мъже, започват да се появяват и жени, и то след като настояват да бъдат прослушани зад завеси, така че слушащите да не могат да определят пола на музикантите. Предвид тези и други трудности не е изненадващо, че до края на века сравнително малко женски фигури успяват да направят кариера. Удивителното тук обаче е, че жените са допринесли значително за развитието на музиката, въпреки грубите предразсъдъци.

Една от тях е Антония Брико – първата жена диригент, чиято смелост и любов към това изкуство я водят там, където малко жени биха се осмелили да пристъпят. Тя постига мечтата си във време, когато дори идеята за нея е немислима.

„Тогава нямаше жени в симфоничните оркестри”, казва Брико. И допълва: „Основах женския Нюйоркски симфоничен оркестър през 1934 г., по време когато Нюйоркската филхармония нямаше да наеме жена арфистка, камо ли жена диригент.

Аз поставих началото. Просто исках да дирижирам и да докажа, че и ние можем да свирим на всеки един инструмент”.

Антония Брико се ражда в Нидерландия, но се премества да живее в САЩ още на 6-годишна възраст. След около четири години започва да свири на пиано, защото по лекарско мнение това ще ѝ помогне да спре да си гризе ноктите. Често посещава концерти, организирани в парковете на Сан Франциско, откъдето се ражда мечтата ѝ да стане диригент.

Вроденият талант на Брико бързо бива забелязан от учителите и още тогава започва доживотната ѝ борба, за да докаже, че жените са също толкова музикално надарени, колкото и мъжете.

Холандката е приета да учи в Бъркли и пред нея се появява възможност да стане асистент на Пол Стейндорф, който дирижира операта в Сан Франциско. Но за да се издържа като студентка, тя изнася рецитали. Тя е особено старателна и успява да се дипломира с отличие, а през 1927 г. влиза в майсторския клас по дирижиране на Берлинската държавна музикална академия, в който преподава диригентът на Берлинската филхармония Юлиус Прювер.

През петте години, прекарани в Европа, Антония се учи също от хоровия диригент Зигфриф Окс и водачът на Хамбургската филхармония Карл Мук, който не приема ученици, но Брико се оказва изключение от това общо правило.

Има още...