В продължение на векове предразсъдъците към жените музиканти, особено в Европа, отразяват идеята, че музиката е мъжка работа. На представителките на нежния пол им е позволявано да изпълняват и съчиняват така наречените „женски мелодии” в уюта на собствения си дом, но не и да развиват кариера в тази област.
Едва през XX век в симфоничните оркестри, тогава изцяло от мъже, започват да се появяват и жени, и то след като настояват да бъдат прослушани зад завеси, така че слушащите да не могат да определят пола на музикантите. Предвид тези и други трудности не е изненадващо, че до края на века сравнително малко женски фигури успяват да направят кариера. Удивителното тук обаче е, че жените са допринесли значително за развитието на музиката, въпреки грубите предразсъдъци.
Една от тях е Антония Брико – първата жена диригент, чиято смелост и любов към това изкуство я водят там, където малко жени биха се осмелили да пристъпят. Тя постига мечтата си във време, когато дори идеята за нея е немислима.
„Тогава нямаше жени в симфоничните оркестри”, казва Брико. И допълва: „Основах женския Нюйоркски симфоничен оркестър през 1934 г., по време когато Нюйоркската филхармония нямаше да наеме жена арфистка, камо ли жена диригент.
Аз поставих началото. Просто исках да дирижирам и да докажа, че и ние можем да свирим на всеки един инструмент”.
Антония Брико се ражда в Нидерландия, но се премества да живее в САЩ още на 6-годишна възраст. След около четири години започва да свири на пиано, защото по лекарско мнение това ще ѝ помогне да спре да си гризе ноктите. Често посещава концерти, организирани в парковете на Сан Франциско, откъдето се ражда мечтата ѝ да стане диригент.
Вроденият талант на Брико бързо бива забелязан от учителите и още тогава започва доживотната ѝ борба, за да докаже, че жените са също толкова музикално надарени, колкото и мъжете.
Холандката е приета да учи в Бъркли и пред нея се появява възможност да стане асистент на Пол Стейндорф, който дирижира операта в Сан Франциско. Но за да се издържа като студентка, тя изнася рецитали. Тя е особено старателна и успява да се дипломира с отличие, а през 1927 г. влиза в майсторския клас по дирижиране на Берлинската държавна музикална академия, в който преподава диригентът на Берлинската филхармония Юлиус Прювер.
През петте години, прекарани в Европа, Антония се учи също от хоровия диригент Зигфриф Окс и водачът на Хамбургската филхармония Карл Мук, който не приема ученици, но Брико се оказва изключение от това общо правило.
Има още...
;void(0);){kind=link}
