ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Антония Брико – първата жена диригент

Антония Брико – първата жена диригент

Снимка: German Federal Archive

Благодарение на неимоверните усилия, които полага, и вярата в таланта ѝ, забелязан веднага от Мук, през февруари 1930 г. Антония Брико става първата гостуваща жена диригент, застанала на чело на Берлинската филхармония. Залата е на крака, а за участието си получава възторжени отзиви.

И така, в средата на 30-те години за жените започват да се отварят врати, които до този момент са били здраво залостени. Те летят със самолети, дирижират и получават Нобелови награди. Хората са увлечени от тези смели представителки на нежния пол, които започват все по-често да се появяват във вестниците и списанията, дори и по радиото.

Няколко години по-късно Брико вече държи диригентската палка в Метрополитън опера, като критикът Лойд Морис пише: „Само с три репетиции госпожица Брико накара този оркестър да свири както никога досега”. След концерта следват покани за Детройт, Бъфало, Вашингтон и Калифорния. През 1938 г. тя застава пред Нюйоркската филхармония – безпрецедентен успех, който смайва голяма част от обществеността. В този момент като че ли кариерата на Брико е във възход, тъй като Америка започва да обича силно своята „симфонична суфражетка”.

Дори и да изглежда така, пътят напред изобщо не е ясен. Четири години по-рано тя основава първия симфоничен оркестър, създаден изцяло от жени, а първият концерт на формацията е през 1935 г. в кметството на Ню Йорк. Посланието на Брико е разгадано, в чиято основа стои преодоляването на предразсъдъците към жените като музиканти и диригенти. На някои обаче това не им харесва и поканите за концерти рязко биват прекратени.

„В началото бях нещо невиждано”, обяснява Брико. „Жена, която искаше да дирижира симфоничен оркестър. Само си го представете. Но големите мениджъри в Ню Йорк се отдръпнаха от мен като чума. Никой не искаше да менажира жена”.

В този момент четири хиляди музикални почитатели правят петиция с искане Брико да дирижира Нюйоркската филхармония, но такъв за времето си феномен се оказва нейната лебедова песен в диригентския свят.

Краят на 30-те години и началото на Втората световна война спират инерцията на феминисткото движение, тъй като американците насочват вниманието си другаде. През 1942 г. Брико заминава за Денвър, за да дирижира полупрофесионален оркестър и да преподава. Влюбена в града и неговия климат, през следващите 27 години тя се установява там за постоянно. В края на 60-те в нейна чест оркестърът е преименуван на Brico Symphony. Международната ѝ диригентска кариера обаче приключва и по този повод тя казва: „Бях погребана в пепелта”.

Макар че никога не се отказва да дирижира, на практика мъжкият музикален свят не пожелава да я приеме. Тогава Брико открива, че талантът не е част от рецептата за успех.

Първата жена диригент умира през 1989 г., успявайки да постигне нещо немислимо за голяма част от жените по това време. Дори и след смъртта ѝ в музикалното изкуство продължават да доминират мъжете. Доказателство за това е, че в този период все още жена не е назначавана за постоянен диригент на голям симфоничен оркестър, а до края на XX в. нежният пол все още трябва да се бори за равенство в музиката.

Автор: Маргарита Капитанска

 

Мария Кюри - първата жена с две Нобелови награди