ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Апартаментът на Шанел – историята на истинската Коко

Апартаментът на Шанел – историята на истинската Коко

Апартаментът на Коко Шанел, намиращ се над прочутия бутик на улица „Камбон“ 31, и до днес съществува във вида, в който го е оставила неговата собственичка. Коко обичала да твори, заобиколена от красота и от малките символични предмети, които за нея имали огромно значение. Тя била ужасно суеверна и из цялото жилище и до днес има житни класове, фигурки на лъвове, символи на числото пет и други, важни за Коко знаци.

Историята разказва, че в този апартамент Коко работела, приемала гости, давала интервюта, тук се правели ревютата на модна къща Шанел. Самата Коко до края на живота си нощувала в хотел „Риц“. Благодарение на усилията на самия Карл Лагерфелд в момента апартаментът на Коко е част от модна къща Шанел, която пази спомена за своята основателка и разказва за великата Мадмоазел повече от всяка книга. Ето някои от най-интересните предмети и тяхната история.

Прочутите огледални стълби. Тайната им е, че когато Коко сядала на тях, можела да гледа ревютата на модната си къща без гостите в салона да я виждат. За целта тя трябвало да седне точно на петото стъпало – пет било любимото й число, белязало цялото й творчество.

Полилеят бил изработен през 1920 година по поръчка на самата Коко. В него има зашифровани всички важни за нея символи – числото 5, буквата “G“ – от рожденото й име Габриел – и двойното „С“, което е емблема на Шанел и до ден днешен.

Знаменитият диван, също купен от Шанел през 1920 година. За онова време това била скандално различна мебел – първо диванът бил огромен за тогавашните стандарти и освен това никой не правел мебели в толкова светли цветове, защото нямало как да се почистват.

Лъвовете-защитници, които са и зодиакалният знак на Шанел, са навсякъде. Те и до днес присъстват като символи в бижутата на модната къща.

Коко събирала книги и паравани. Тя нямала възможност да се образова добре като дете и цял живот се опитвала да навакса, като четяла много и намирала в книгите вдъхновение за работата си.

Иконата върху библиотеката останала на Коко за спомен от връзката й с Игор Стравински. Това била единствената ценна вещ, която той успял да изнесе при бягството си от Русия. Стравински я подарил с благодарност на Коко, а тя я запазила до края на живота си.

Огледалата с осмоъгълна форма също са символични – това била любимата геометрична фигура на Шанел, която се срещала често в мотиви от дрехите й. Любимият й площад „Вандом“ в Париж също е осмоъгълен и тя държала апартаментът й в „Риц“ да гледа точно натам.

Жабата е азиатски символ на успеха, а ако е с отворена уста, се смята, че носи и богатство. Един път, когато на гости на Коко бил Юбер дьо Живанши, от полилея паднала малка кристална висулка. Живанши я сложил в устата на жабата, където тя е и до днес.

От връзката на Коко с Уестминстърския херцог останали две неща – любовта й към туида и тези кутийки. Освен това от него Коко научила основната максима на своето творчество – че истинският лукс не е очевиден, а е в детайлите. Казват, че дрехите на Шанел били дори по-красиви отвътре, отколкото отвън. И тези кутийки отвън са сребърни, а отвътре най-висока проба злато.

А историята на това кресло е като филм. На него седи Коко на една от най-прочутите си снимки като млада, но след това то изчезва от апартамента й. Преди няколко години Карл Лагерфелд се разхождал из един базар за стари мебели в Париж и го видял, купил го и след съответната реставрация то заело старото си място в апартамента.

Това е историята на Коко, записана в жилището й. Останалото е в модата. И в легендата.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...