Ретро

Историята на Аполония Понтика (Созопол)

„Градът на спасението” пази следите на хилядолетната история на Черноморското крайбрежие

Историята на Аполония Понтика (Созопол)

Гръцката колонизация на Евскинския понт (Черно море), започнала в началото на І хил. пр. н. е., въвлича местното население по крайбрежието. Намирането на дървен материал, минерални находища и продукти от първа необходимост създават условия за мирна комуникация с местното тракийско население. Така протича и основаването на западнопонтийската древногръцка колония Аполония Понтика (гръцки: Απολλωνία η Ποντική).

Едно голямо и за съжаление слабо проучено праисторическо селище, съществувало между ІV–ІІ хил. пр. н. е. в пристанищния залив, е първото засвидетелствано човешко население на територията на древния град Аполония. Археологическите разкопки по хълмовете около антична Аполония и на полуострова, на който днес е разположен старият град, разкриват, че в средата на ІІ хил. пр. н. е. територията на съвременния град е обитавана от население с битова култура, характерна за траките. От Херодот знаем името на тракийското племе, населявало созополските околности - скирмиани. [[quote:0]] Сведенията за Аполония идват от антични автори, които поставят създаването й в 610-600 г. пр. н. е. от преселници от Милет и Фокея. Археологическите сведения от Аполония идват най-вече от некропола на античния град и общо взето потвърждават датировката на градския център, като го отнасят още в архаичната епоха.

Созополският полуостров тогава е бил остров, съединен с о. Св. св. Кирик и Юлита. Провлакът, съединяващ днес стария град с континента, се е образувал след V в. пр. н. е., когато жителите на античния град насипват каменен път. Съвременните археологически разкопки откриват част от античната крепостна стена (нейните основи), която е под средновековната крепостна стена. Също така те посочват, че уличната мрежа и в Античността, и в Средновековието сравнително съвпада със съвременната. Някои изследователи смятат, че населението на Аполония (VІ в. пр. н. е.) надхвърля 30 000 души. Затова градът се нарича Аполония Магна. Основният закон на Аполония е създаден през 560 г. пр. н. е. от древногръцкия философ Анаксимандър. [[more]] Аполония е един от първите градове, който сече монети още от средата на VІ в. пр. н. е. Много често от изображенията на монетите до нас достигат важни сведения, свързани не само с точната датировка, а и с проблеми относно икономическия, политическия и духовния живот на жителите на града.

Божествата в Аполония Понтика са обилно засвидетелствани в надписи. Почитани са Аполон Лечителят, главният бог на града, Кибела и Ге-Хтония, както и Дионис.


В началото на V в. пр. н. е. на Балканите настъпват промени, които са изключително благоприятни за бързия разцвет на Аполония. Терес, царят на одрисите, успява да обедини траките в единна тракийска държава, а с това нараства търговският обмен между одриската държава и гръцките понтийски колонии, в това число Аполония.

Аполония води продължителна война с Месембрия за солниците в Анхиало заради високата цена на солта и поради факта, че тя е била изключителна рядкост. Войната завършва без подписване на мирен договор.

През елинистическия период продължава разцветът на града, но когато на Балканите се появяват римляните, започва нов етап от историята на древногръцката колония. Съюзница на Митридат срещу римляните, Аполония загубва своята независимост след похода на Лукул. Римският военачалник безмилостно разрушава, опожарява и разграбва селището. Оттук той отнася в Рим прочутата бронзова статуя на Аполон Лечител, творение на Каламис, висока 13 м със стойност 50 таланта – една огромна за времето сума.

Едва в началото на ІV в., с големите политически и етнически промени в Римската империя и израстването на Константинопол в източната й част, Аполония възвръща предишното си значение. С това е свързано и новото име на града – Созополис („Град на спасението”). [[quote:1]] С разпадането на Римската империя Созопол oстава в територията на новосъздадената империя - Византия. Градът се включва в границите на България през 812 г., когато хан Крум, воювайки с Византия, го превзема. Созопол става главно българско пристанище на Черно море, през което са се движели търговските отношения между България и италианските републики Венеция и Генуа.

През Средновековието около Созопол са построени и няколко манастира. Един от тях е „Св. Иван Предтеча” - разположен на едноименния остров до града и разрушен през XIV или XV в. За владеенето на Созопол са се водили много битки между България и Византия. След падането на България под турска власт през 1396 г. Созопол остава свободен до 1453 г.

В началото на XIX в. Созопол загубва ролята си на голямо търговско пристанище на Южното Черноморие. Риболовът остава единственият поминък на созополчани и те стават най-добрите рибари в Черно море. В града дори се открива Рибарско училище, което подготвя кадри за модерен риболов с кораби. [[more]] През годините на войните, водени между България и останалите балкански държави (1912-1918 г.), гръцкото население, живеещо в Созопол, се изселва постепенно, като остават само няколко семейства. През същия период в града се заселват български семейства - бежанци от части на Тракия, останали след войните в границите на Турция и Гърция.

„Градът на спасението” пази следите на хилядолетната история на Черноморското крайбрежие - множество археологически находки и паметници.