Багряна, волната

Да си ретро момиче не означава да си старомоден или отживелица. Нима любовта е отживелица или страстта е старомодна?
 
Елисавета Багряна е едно от тези позабравени „ретро момичета“, но тя е  една неостаряваща душа. Душа на жена, волна като птица. Душа на едно момиче, което граби с пълни шепи от живота.

“Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?”
 
Багряна е новатор в българската литература. Тя първа изразява най-съкровените и интимните душевни преживявания на жената. Стилът й е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерно поетични средства - съчетание между традиция и модерност.
        
Първата стихосбирка на Багряна „Вечната и святата“ /1915/ е емблематична за самата нея. На показ е целият вътрешен свят на жената.  Багряна се осмелява да живее извън рамките и правилата, но и да пише за стихията в сърцето на жената.
        
Женският образ в нейното творчество е многолик и невинаги страдален, а Елисавета Багряна го издига до едни различни за онова време, критикувани и до днес, разбирания. Жената е не само майка – тя е същност, тя е смисъл на живот, тя е надежда и изкупление, а понякога и скитница и изкушение. Жената е чувственост, а чувствата понякога са необясними -  те будят само възхищение, каквото е поезията. Каквато е поезията на Багряна.

Стиховете й са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния,Италия, Швеция, Полша и др. Тя е носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим. Удостоена е със званието „Герой на Народна република България“ през 1983 г.

През 1943, 1944 и 1945 година е номинирана от Стефан Младенов за Нобелова награда за литература.

Умира на 23 март 1991 г. в град София на 97 години, след като живее един пълноценен, изпълнен с виталност живот.
 
"Мълчим като на тайната вечеря.
Стрелката бяга, времето изтича..
Какво ми каза? Устните трепереха,
едва чух: - Колко много те обичам..."

Звезда на моряка /1931/
 
За любовите на Багряна и легендарното й приятелство с Дора Габе ще пишем следващия път в любимата на всички ни рубрика "Ретро момичета"


Ина Ивано е нашият кореспондент във Варна. За себе си Ина казва:
Родена съм в Ст. Загора - град, нали знаете, на липи, поети и, разбира се, всички улици са прави :) Пиша от дете. Имам II място в Национален конкурс за поезия и есе: „Живеем в земята на Ботев“ към Министерството на образованието. Завърших Българска филология в СУ„ Св. Климент Охридски“.
Аз съм едно градско момиче по душа - интересувам се от всичко, свързано със съвременния живот, мода, женското начало, разковничето на младостта…
На 34 години съм, така че мога да се нарека вече ценител, не само консуматор, загубил се в големия град. :)))