ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Българският скулптор, на когото позира София Лорен

Докъде може да стигнат постиженията на един артист, когато талантът е безспорен, а светът му принадлежи? Отговор на това дава българският скулптор Асен Пейков, живял и работил дълги години в Италия и използвал за свой модел... София Лорен

Преди кариерата на Пейков да преживее своя разцвет в Италия, той преминава през различни творчески периоди. Роден е в София през 1908 г., а през 1914 семейството му се мести в Севлиево. Изкуството е неизменна част от живота му – негов по-малък брат е художникът Илия Пейков, считан от изкуствоведи за „пионер на космическата живопис“. Заради приноса на братята Градската художествена галерия в Севлиево е именувана в тяхна чест. Първите си стъпки в сферата на изкуството Асен прави в Художествената академия в София, която завършва със златен медал. Временно живее и в Созопол, където започва да се занимава със скулптура – попрището, в което остава запомнен. 

Забележително е участието му в конкурса за изработването на паметниците на Евлоги и Христо Георгиеви пред сградата на Софийския университет. Там той заема второто място. След това, през 1938 г., създава своята първа изложба в ателието си на булевард „Цар Освободител“. Броени месеци след това обаче се сбогува с България и преминава през Париж, Мадрид и Съединените щати. Накрая негов дом става Италия, която покорява със своите произведения.

Веднъж пристигнал в новия си дом, скулпторът твори портрети на изтъкнати интелектуалци. Асен Пейков става обичан и заради изработката на статуята на Леонардо да Винчи, която украсява входа на международното летище "Фиумичино". Освен нея още 16 негови статуи се издигат в различни италиански градове. 

Безспорно най-запомнящото се постижение на Пейков са скулптурите на София Лорен, които създава в ателието си на улица „Маргута“. За присъствието й в творческия път на българина се разбира от фотографии, направени от нейния съпруг Карло Понти. През 2014 г. те стават част от виртуална изложба, организирана от друг близък приятел на София Лорен с български произход – Красимир Иванов.

Изложбата на Иванов е посветена на 80-тата годишнина на актрисата. В нея са включени снимки, представящи едни от най-бляскавите ѝ дни в историята на киното. Експонати в импровизирания виртуален музей са емблематични тоалети на София Лорен, с някои от които се е явявала на различни церемонии. Такъв тоалет е костюмът от филма „Чочарка“, с който печели първия си „Оскар“.  

Първите места в поредицата заемат снимките от работния процес по изработването на скулптурите на София Лорен през 1953 г. Внимание привлича и още един експонат. Това е статуетката на наградата „Симпатия“, с която е удостоена през 1973 г. Неин създател отново е българският скулптор. Наградата „Симпатия“ се връчва ежегодно от общината в Рим за културни постижения. А останалите фотографии от виртуалната изложба можете да откриете тук.

Други забележителни произведения на Асен Пейков са бронзовата Минерва в Университета в Бари, мраморната статуя на Сан Джовани в Рим, фигурата на атлета в Чекиньола и бюстът на папа Пий XII. Най-голямото признание, което получава българският скулптор, е именуването на римски площад в негова чест. Асен Пейков си отива през 1973 г. в Рим, а неговият син е Рудолфо Пейков. 

 

5 портрета, които ни оставят без дъх

 

 

Аз съм Драго. Момче и хедонист от града. За мен в началото бе идеята, облечена в словото. Ето защо чрез думите ми се срещаме между редовете. В живота си пътувам между серии от грешки и непринудени моменти на почти пълно щастие, като тази странна съвкупност прави от мен един вечен ученик. Ако все още краткият ми живот беше урок, то в основата му е схващането ми, че всяко мое постижение е следств...