Ретро

Борис Христов - на многая лета

Управниците от БКП, от своя страна, налагат мнението, че изпълнителят е враг на народа. Близо 30 г. световноизвестният Христов не стъпва на родна земя. Макар да е световна звезда и голяма знаменитост, е отричан в родината си. Едва през 1976 г. БКП решава да го допусне в България. Христов обаче никога не получава разрешение да пее в операта в София.

Борис Христов - на многая лета

В историята името Борис Христов, наричан Царят на басите, се споменава единствено с възторг. Тази година се навършват 100 години от рождението на големия оперен певец и по повода по света и у нас се случват поредица чествания, конференции, изложби, прожекции и не на последно място оперни представления, които припомнят една забележителна и славна сценична кариера.

Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив. Съвсем отрано у него проличава певческият талант. Вокалните му умения впечатляват до такава степен цар Борис III, че през 1942 той урежда на Борис Христов стипендия и го изпраща в Рим на учение при баритона и музикален педагог Рикардо Страчари. До този момент малкото момче е било част от самодейния момчешки хор Гусла (основан през 1929), който през 30-те се е радвал на забележителни успехи.

През годините Борис Христов пее в Ла Скала (под диригенството на сърдечния Викторио Гуи). Борис Христов е познат предимно с изпълненията си в опери от Верди и в такива от руски композитори. Особено място в репертоара му заема ролята Борис в „Борис Годунов“ - счита се, че е най-добрият изпълнител на тази роля след Фьодор Шаляпин. Изпълнявал е ролята на Сенека от „Коронацията на Попея“ от Клаудио Монтеверди. Доказал се е и като отличен изпълнител на вокална църковна музика. Записал е всички песни на Модест Мусоргски.

По време на военната си служба Борис Христов е зачислен в редиците на Първи конен полк на Негово височество княз Александър I. Той посещава тамошната школа за запасни офицери – мястото, където служи елитът на България, мястото за най-добрите от най-добрите. Там младежът изгражда изцяло своя характер. Заради на честността си не е наказан тежко, а целият випуск започва да го нарича „Нашия рицар“.

След 2 години набиращият популярност изпълнител се намира в Австрия. Международната обстановка е изключително динамична и поради положението си той е замесен в случващото се в Европа. През 1944 г. България обявява война на Германия (след навлизането на съветските войски в границите ни). Като царски офицер Христов е поканен от Александър Цанков да се присъедини към него. Певецът обаче отказва да застане на страната на „професора“, затова е изпратен във военнопленнически лагер. Там стои около година, когато частите на Чуждестранния легион го освобождават.

Стига до Италия, където скоро започва блестяща кариера. Става толкова популярен, че е канен в американската опера Метрополитън. Проблем обаче е българският паспорт на Христов. Той е издаден още от времето на царска България, но въпреки това изпълнителят няма право да стъпи на американска земя. Оказван му е голям натиск да се откаже от гражданството си, но той не го прави.

Успехите на певеца продължават. Той е международно признат, изключително популярен, най-добрият бас в света. Представянията на опери от Джузепе Верди, както и на Клаудио Монтеверди карат Европа да настръхне.

Междувременно отношенията на Христов с установилата се комунистическа власт в България продължават да бъдат изключително враждебни. Той е твърдо против установилата се диктатура. Управниците от БКП, от своя страна, налагат мнението, че изпълнителят е враг на народа. Близо 30 г. световноизвестният Христов не стъпва на родна земя. Макар да е световна звезда и голяма знаменитост, Борис е отричан в родината си и често е противопоставян на някои български изпълнители. Едва през 1976 г.  БКП решава да го допусне в България. Това се случва в храм-паметника „Св. Александър Невски“ в столицата. Христов обаче никога не получава разрешение да пее в операта в София.

През 1986 г. в Рим, вече на години, в Българската академия той слага край на кариерата си. До последно остава блестящ оперен певец и повод за гордост на целия български народ. Световнопризнат и обичан, той допринася страшно много за културата на Стария континент, а и навсякъде по света.

На 28 юни 1993 г. най-великият бас на света умира в Рим. До последно той остава изключителен патриот и без колебание може да бъде наречен герой.  Оставя изключителна следа в музикалната история не само на България, но и на света. До края на живота си милее за родината, обича я и я пази в сърцето си. За нещастие умира далеч от нея, в столицата на Италия. Тялото му е пренесено в България за поклонение.

Поредицата от събития по случай 100-годишния юбилей на родения в Пловдив български бас започнаха още в началото на 2014. Борис Христов присъства и в календара на ЮНЕСКО за тази година. Специален в това отношение ще бъде месец май, когато Музикалният център в София, носещ името му, ще инициира различни мероприятия – изложби, филми, концерти.

На 27, 28 и 29 юни Софийската опера излиза пред храм-паметник Александър Невски с величествения Борис Годунов под открито небе.