Ретро

Чудовища и вълшебни същества в гръцката митология - те още са сред нас

Титани, кентаври, амазонки, харпии, горгони, сфинксове – срещаме ги непрекъснато в художествената реч, в класическото изкуство, в съвременните фентъзи книги и романи. Всъщност рядко си даваме сметка колко много представи за митични същества в съвременната култура идват от Древна Гърция. Да си припомним най-популярните сред тях...

Чудовища и вълшебни същества в гръцката митология - те още са сред нас

Титани, кентаври, амазонки, харпии, горгони, сфинксове – срещаме ги непрекъснато в художествената реч, в класическото изкуство, в съвременните фентъзи романи и филми. Всъщност рядко си даваме сметка колко много от представите ни за митични същества в съвременната култура идват от Древна Гърция. Да си припомним най-популярните сред тях...

Харпии
Харпиите са хищни и зли, нечистоплътни същества, полужени-полуптици, олицетворение на опустошителните ветрове и бури, повелителки на бързата смърт. Имената им са Подагра, Аело и Окипета. Дъщери са на Тавмант (морско божество, син на Понтос и Гея) и океанидата Електра. Измъчвани са от вечен глад, обитават йонийските острови Строфади и кръжат около входовете на подземния свят.

Грифони
Грифоните са свирепи крилати чудовища с глави на орел и тела на лъв. Те охраняват несметните златни богатства на крайния Север – страната на хиперборейците. Наричани са още „кучетата на Зевс”.

Химера
Химерата е кръвожадно, бълващо огън чудовище, родено от брака между Тифон (син на Гея и Тартар) и Ехидна (дъщеря на Форкин и Кето). Има три глави – на лъв, на коза и на змей, а тялото й отпред е лъвско, по средата – козе, а отзад – змийско. Убита е от коринтския герой Белерофонт. Произходът й най-вероятно е с малоазийски фолклорни корени – от Ликия или Кария.

Тифон
Тифон е прадревен сторък великан-чудовище със сто змийски глави, от които бълва огън. Дете е на Гея и Тартар, съпруг на Ехидна. От техния брак се раждат Цербер, Ортокс, Лирнейската хидра, Химера, Сфинкс, Немейският лъв, Кромионският глиган и орелът, кълвящ черния дроб на Прометей. Тифон въстава срещу Зевс и олимпийските богове, но царят на боговете го побеждава, като хвърля върху него планината Етна. Тифон е безсмъртен и дори затиснат от Етна, продължава да бълва огън. Представян е като олицетворение на подземните разрушителни вулканични сили.

Ехидна
Ехидна е огнедишащо чудовище, полужена-полузмия, бърз и силен звяр. Дъщеря е на сина и дъщерята на Понтос и Гея – Фокин и Кето. Женена е за Тифон, от който ражда много отблъскващи същества и чудовища. Убита е от чудовището Аргус. Произходът й е от Скития или Киликия.

Сфинкс
Сфинкс („душегубец”) е крилато същество с глава на жена и тяло на лъв, родено от брака между Тифон и Ехидна. То стои върху една скала пред портите на Тива и задава на всеки минувач въпрос-гатанка. Ако той не може да отговори, Сфинкс го хвърля от високата скала.

Горгони
Горгоните („ужасни”) са женски чудовища, дъщери на Форкин и Кето. Двете по-стари от тях – Сфено и Евриала – са безсмъртни, а най-младата, Медуза – смъртна. Тя е била хубава девойка, но е прелъстена от Посейдон в храма на Атина и богинята я превръща в ужасно същество с изцъклени очи, оголени зъби, изплезен език и змии вместо коси. Погледът й вкаменява всеки, който я погледне в очите. Големият герой Персей успява да отсече главата й с вълшебния меч, даден му от Хермес.

Грайи
Грайите са грозни старици, дъщери на Форкин и Кето, олицетворение на ужасната старост. Трите имат общи само едно око и един зъб, с които си служат на смени. Според легендите Персей, по съвета на Атина, открадва окото им и го връща едва когато те го научават как да победи горгоната Медуза.

Форкин и Кето
Те са морски божества-чудовища, син и дъщеря на Гея и Понтос, в същото време са мъж и жена. Форкин е морски дракон, а Кето – китоподобно същество. Техни деца са трите горгони, трите грайи, страшният дракон Ладон (пазачът на градината със златни ябълки на Хесперидите) и Ехидна.

Кентаври
Кентаврите са митични същества, полухора-полуконе. Отдалеч приличат на конници, сраснали се с конете си. Според преданията мъдрият кентавър Хирон, син на Кронос от океанидата Филира, възпитава древногръцките герои Херакъл, Тезей, Диоскурите, Язон, Ахил, Орфей и бог Асклепий на лов, езда, бойно изкуство, музика, поезия и медицина. Други мъдри кентаври са Нес и Фол. Обикновено кентаврите обитават труднодостъпни планини и непроходими гори. Повечето притежават див и суров характер и огромна сила.

Сирени
Сирените са трите дъщери на речния бог Ахелой и плеядата Стеропа, полуптици-полудевойки. Те обитават крайния Запад до скалите между островите Сцила и Харибда. Първоначално са красиви девойки, но богинята Деметра ги превръща в демонични същества. Те омайват с песните си мореплавателите, увличат ги към скалите, където корабите им се разбиват. По време на Похода на аргонавтите Орфей разваля магията на гласовете им и те се хвърлят в морето, като се превръщат в острови. Според традицията сирените са представяни като причинителки и гении на смъртта, затова образите им се откриват върху много от надгробните плочи от Античността.

Нимфи
Нимфите са красиви девойки, полубогини, олицетворяващи живителните сили на природата. Водни нимфи са океанидите – дъщери на Океан и Тетия, нереидите – дъщери на Нерей и океанидата Дорида, неяди – нимфи на изворите и потоците, лимнади – нимфи на блатата и хиади – нимфи на дъжда. Съществуват и нимфи на планините – ореади, на горите – дриади, на дърветата – хамадриади и др. Първите нимфи са мелиадите, родени от капките кръв на скопения Уран.

Хеспериди
Хесперидите („дъщери на Запада”) са сладкогласни нимфи, дъщери на Хеспер (бога на Вечерницата) и Нощта и носят имената Егла, Еритея и Аретуза. Те обитават крайните западни части на земята. Там, заедно със стоокия дракон Ладон, те пазят чудната градина със златните ябълки.

Музи
Музите са покровителки на изкуствата, науките и всички духовни дейности. Дъщери са на Зевс и титанката Мнемозина, родени са в Тракия. Те са девет на брой: Ерато – муза на любовната поезия; Калиопа – муза на епическата поезия; Евтерпа – муза на лирическата поезия; Клио – муза на историята; Мелпомена – муза на трагедията; Полихимния – муза на химните и пантомимата; Терпсихора – муза на танца; Талия – муза на комедията; Урания – муза на астрономията. Музите най-често се свързват с бог Аполон, а по-късно и с бог Дионис.

Хори
Хорите („времена”) са божества, дъщери на Зевс и титанката Темида, които внасят порядък в живота на човека и в природата. Имената им са Евномия (“благоразумие”), Дике (“справедливост”) и Ирене (“мир”). Най-често са представяни като спътници на богиня Афродита, а понякога и на бог Хелиос.

Мойри
Мойрите („съдби”) са божества на съдбата, дъщери на Зевс и Темида, които плетат нишките на човешкия живот. Казват се Клото, Лахезис, Атропа. По-късно към тях се присъединява Тюхе – богиня на щастливия случай.

Нерей и нереидите
Нерей е бог на спокойното и тихо море, подвластен на Посейдон, син е на Гея и Понтос. Притежава дарбата да предсказва и да се превъплъщава. Той е съпруг на океанидата Дорида, от която има петдесет дъщери – нереиди, красиви и миловидни нимфи, благосклонни към моряците; те често ги забавляват и им помагат. Нерей също така помага на мореплавателите, изобразяван е като кротък и мъдър брадат старец с коси и мигли от водорасли.

Амазонки
Амазонките („безгърди”) са митическо племе от красиви и войнствени жени, произлязло от бога на войната Арес и Хармония – съпругата на тиванския цар Кадъм. Обитават планината Кавказ, според други версии – бреговете на Меотида (Азовско море) или Мала Азия, островите Самотраки, Лесбос и др. Предвождани са от царица, избирана от най-силните и войнолюбиви амазонки. Те отрязват едната си гърда, за да не им пречи при хвърляне на копие, въоръжени са с меч, лък и стрели, копие и щит, препасани с пояси, като този на царицата е златен. В един от подвизите си Херкулес отнема златния пояс на амазонската царица, заради което влиза в тежък бой с останалите амазонки и ги побеждава. С тях се бие и Тезей, който пленява царица Иполита и се оженва за нея. Героят Белерофонт също се бие с амазонките и ги побеждава. По време на Троянската война амазонките се сражават на страната на троянците. Тяхната царица Пентезилея пада в тежък двубой с Ахил, който се влюбва в умиращата амазонка и благородно връща тялото на племето й, за да бъде погребано то с почести.

Хекатонхейри
Хекатонхейрите са трима сторъки синове-исполини на Уран и Гея, които имат по петдест глави. Имената им са Бриарей, Гиес и Кот – олицетворяват разрушителните природни сили. От страх да не заграбят властта му Уран ги оковава и скрива заедно с циклопите в утробата на Гея. Те са освободени от Зевс и от благодарност стават негови съюзници в битката му с титаните.

Циклопи
Циклопите са еднооки великани, синове на Уран и Гея. Те са груби и недодялани, но сръчни ковачи. Най-известни от тях са Аргес, Бронтес и Стеропес. Хвърлени са от баща си в Тартар, но Зевс ги освобождава, за да помагат на бога Хефест в ковачницата му. От благодарност изковават мълниите на Зевс и стават негови съюзници в битката му с титаните.

Гиганти
Гигантите са Порфирион, Алкионей, Агрий, Фет, Тоон, Иполит, Ефиалт – чудовищните синове на Гея, родени от капките кръв, които капят върху нея от осакатеното тяло на скопения от Кронос Уран. Те са космати великани, всяващи ужас с вида си. Символизират вулканичните сили и обитават области с вулканична дейност. Подбудени от Гея, се опълчват срещу боговете. Издигат една върху друга планините Оса и Пелион, откъдето замерят небесата със скали и горящи стволове. След жестока битка (Гигантомахия) са победени от олимпийските богове, подкрепяни от циклопите, хекатонхейрите и от Херкулес. След поражението си са захвърлени от Зевс в Тартар.

Титани
Титаните в древногръцката митология са първото поколение богове, деца на Уран и Гея. Те са шестима братя: Океан, Хиперион, Япет, Кой, Кронос, Крий и шест сестри титаниди – Мнемозина, Рея, Тея, Тетида, Феба и Темида. Браковете помежду им раждат второто поколение титани – Прометей, Хелиос, музите, Лето и др. По-късно са победени в борбата с по-младото поколение богове (Зевс и другите олимпийски богове) и затворени в Тартар. Най-младият от тях – Кронос, по идея на своята майка скопява баща си, за да прекрати неговата безкрайна плодовитост. Кронос се страхува да не бъде победен от децата си и затова ги изяжда, но  Рея вместо новородения Зевс му дава повит камък. Зевс лишава от власт баща си и става водач на новото поколение богове – олимпийците. Борбата на титаните и олимпийците отразява борбата на догръцките богове с новите божества, чиито култове пренасят идващите от север гръцки племена. След загубата божествеността си от титаните продължават само Темида, Океан и Тетида.