ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мария Калас, легендата

Мария Калас, легендата

"Не съм ангел и не претендирам, че съм. Това не е моя роля. Но не съм и дявол. Аз съм жена и сериозен артист и искам да бъда оценявана като такава."

Мария Калас е име, което познават не само любителите на оперното изкуство. Разбира се, може би за широката публика тя е по-известна с връзката си с Аристотел Онасис, отколкото с изпълнението си в Tosca, но благодарение и на двете – на личния си живот и на таланта си, Мария Калас е една от иконите на XX век.

Родена е през 1923 г. в Ню Йорк в семейство на гръцки имигранти. Мария започва да взима уроци по пиано, но скоро разбира, че истинската й страст е пеенето. През 1937 г. родителите й се разделят и тя заминава заедно с майка си за Атина. Там Мария завършва Кралската музикална академия, а първата й поява на сцена е училищна постановка на Cavalleria Rusticana. Следва дебютът й в Кралската опера в постановка на Boccaccio.

След Втората световна война Мария се връща в Ню Йорк, но не намира там работа. Заминава за Италия, където среща богатия индустриалец Джовани Менегини, за когото се омъжва. Дебютът й на италианска сцена е през 1947 г. в Arena di Verona, в La Gioconda. Следват години, в които славата й расте успоредно на имиджа й на претенциозна и непокорна оперна дива. През 1954 г. Калас прави своя американски дебют в Norma. След три години на бляскав успех, кариерата й започва да запада, едновременно с брака й. Скандалите и медийното внимание я следват по петите, където и да отиде, особено по време на бурната й афера с гръцкия милиардер Аристотел Онасис. Гласът на Калас е предмет на спорове и до днес. Мнозина го намират за вълшебен, но и мнозина смятат, че е дразнещ и грозен като звучене. Така или иначе, той е характерен, едно от най-важните качества за оперна звезда от нейния ранг. За съжаление все по-често Калас губи чистотата на гласа си и ангажиментите й стават все по-редки. Последното й появяване на оперна сцена е в Лондонската Covent Garden през 1965 г. Последните си години Мария Калас изживява в Париж, където я застига новината за брака на Онасис с Жаклин Кенеди. Мистериозно умира през 1977 г. в самотния си парижки апартамент. Подобно на други легендарни жени – в самота.

Остават незабравимите й изпълнения в Tosca, Madam Butterfly, Carmen, Norma, споменът за харизматичната й личност и големият спор за гласа й, който остава неразрешен и до днес.

 

Save

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...