Намирането на информация за Донка Константинова се оказа непосилно трудна задача. Името й се среща само в статии, свързани с живота на брат й Констнатин Константинов, а самата тя изглежда е потънала в забрава.
Тази година се навършват 122 години от рождението на тази талантлива, но малко известна българска художничка. [[more]]Донка Константинова е родена на 27 декември 1894 година в Сливен. Тя учи в Художествената академия в София и е ученичка на Мърквичка и Цено Тодоров, после заминава за Париж, а в края на 30-те и началото на 40-те живее и твори в Гърция. Тя е сред основателките на Дружеството на независимите художници. Прави съвместни изложби с Елисавета Консулова-Вазова, с Маша Узунова, със Султана Суруджон. Грижи се за брат си до края на живота му и двамата живеят самотно и отчуждено – ерудирани, странни и далечни от света наоколо. След смъртта си завещават цялото си имущество на град Сливен.
Самота и дистанцираност има и в картините й – красиви пейзажи, някои от тях слънчеви и цветни, но неизменно пусти или с една самотна фигура. Дори в картините от любимия й Париж или в тези с пейзажи от България, в които личи влиянието на учителите й, цари тишина. Спокойни и леко тъжни – рисунките й спомен за далечно и забравено време.
