Дора Дюстабанова – живот в сянката на един мъж

 

В историята на българската култура името на Дора Дюстабанова е почти заличено и на практика неизвестно. Затова пък творчеството и славата на нейната голяма любов – поетът Теодор Траянов – са останали записани завинаги в учебниците по литература. Точно както тя го е искала – да живее в сянката на любимия мъж и да му служи, а той само да пише и да остане в историята с творбите си.

Дора е родена през 1905 година в София. Талантът й на актриса личи още от дете и тя се записва в младежкия декламаторски клуб в Ючбунар. Един от любимите й поети е Христо Смирненски, чиито стихове тя често рецитира и който чрез нея се запознава със сестра й Женя, голямата любов на живота му.

След завършване на гимназията, по препоръка на Смирненски, Дора става част от театралната студия на литературния кръг „Хиперион“, където през 1924 година се запознава с поета Теодор Траянов. По това време той е 41-годишен, току-що се е върнал от Виена, където е оставил съпругата си австрийка и трите си деца и живее в София в пълна мизерия. Чувствителен човек и талантлив поет, Траянов мрази подмазването на властта, постовете и държавната работа и упорито страни от царя, който е почитател на творчеството му. Дора заживява с него и поема цялата издръжка на двойката със скромната си заплата на млада актриса, като дори изпраща пари на децата му във Виена. Независимо от разликата във възрастта, произхода и житейския опит, двамата се обичат силно и не се разделят нито ден цели девет години, а след това Дора тръгва с театъра на турнета. През това време те си пишат подробни писма всеки ден и именно благодарение на тях в историята е останала не само красива следа от любовта им (Траянов пише на Дора: „Ти си ме откраднала цял целеничък – и тяло, и сърце, и душа, и дух. Оставила си в София само моята сянка и моята мисъл, за да мога да мисля за тебе!“), но и редица любопитни факти и коментари около театралния и културния живот на тогавашна България.

Дора Дюстабанова е хубава и талантлива, има много роли в репертоара на Народния театър - негърчето Шамлин от пиесата на Молиер „Любовта-лекар”, Настася в „На дъното” от Горки, Пук в „Сън в лятна нощ” от Шекспир, сляпата Берта в „Щуреца на огнището” от Дикенс, Дорина в „Тартюф”, Тоанета в „Мнимия болен” от Молиер, Аста в „Малкият Йолф” от Ибсен, но най-любими за нея са моноспектаклите рецитали, в които личи нейният декламаторски талант. С поетичната драма „Орлето“ тя обикаля страната – включително военните гарнизони – и успява да напълни залите навсякъде, а от това непосредствено зависи размерът на хонорара й. Народният театър плаща на актьорите според успеха на спектаклите им – понякога повече от скромно.

Въпреки успехите и аплодисментите обаче, Дора си остава една жена, напълно смирена пред обичта си и великия мъж, с когото споделя живота си. Ето какво му пише тя: „Сега, когато за пръв път през нашия деветгодишен живот аз се разделям от теб, виждам какво съм аз без теб. Аз виждам ясно, че това малко, което представлявам от себе си, дължа само на теб. Да, Тодоре, само на теб! На твоето величие, на твоята доброта и на твоето безкрайно благородство!... Аз виждам ясно, аз трябваше да те срещна и да сложа целия си живот пред теб. Друг път в моя живот нямаше!“ Странно е, че една независима жена със собствена успешна кариера, известна и вероятно ухажвана, успява така да се преобрази в любовта си и напълно да заличи собствените си качества в името на достойнствата на любимия – Дора непрекъснато му пише в този смисъл. Сякаш в нейния свят има място само за една главна роля и тя я отстъпва на него: „Аз знам само, че те обичам безумно и че само за теб съм дошла тук на земята. Ти си възелът на моя живот.“[[more]]Разбира се, този поетичен стил е характерен за писмата по онова време и може би малко завиждам на авторката, че е можела така многословно, искрено и дълбоко да изразява чувствата си. Ние вече отдавна нямаме място в ежедневието си за тези умения – и епистоларните, и художествените.

Онова, което впечатлява най-много в отношението на Дора към нейния любим, е нейната абсолютна и безпрекословна вяра в неговия гений и подкрепата й. Тя също е била и бедна, и недооценявана от колегите си, и отхвърляна заради връзката си с женен мъж, но това не личи и за миг. Всички мисли и действия на Дора Дюстабанова са насочени към Траянов, към това да поддържа духа му, да го насърчава във всичко, включително да го кара да си купува хубави дрехи от общия им бюджет, да се храни добре и да има всичко, което му е нужно. В това личи нейната огромна женска сила – онова умение, което само ние, момичетата, притежаваме – да сме силни и да бдим над онези, които обичаме.

Дора Дюстабанова умира на 32-годишна възраст при операция, както се твърди – нелегален аборт. Така единственото дете от връзката й с Теодор Траянов остава историята за тяхната огромна, болезнена любов.