Europeana е платформа, фокусирана върху културното наследство на Европа и неговата дигитална трансформация. През месец март акцентът е върху жените и техният социален и културен принос към човешката история.
Специалната онлайн изложба Pioneers ("Пионерки") подчертава живота и постиженията на осем забележителни новаторки в изкуствата, науките и обществото. От жени борци за правата на жените до блестящи учени, тази изложба отпразнува историческия принос на пионерките в тяхната сфера за човешкото знание и култура.
Предоставя ни се възможността да срещнем брилянтни жени от цяла Европа, както широко разпознаваеми, така и по-малко известни, живели между 16 и 20 век. Първата емблематична жена, чиято биография е представена от Europeana, е Мария Кюри, което не е неочаквано – носителката на Нобелова награда е сред най-големите вдъхновения за дамите, работещи в науката и технологиите.
Това, което ни изненада доста приятно, е присъствието на жена от България сред първите осем, а именно – поетесата, писателка и преводачка Дора Габе.
Как българката е представена в престижната селекция на жени новаторки?
Днес Дора Габе е една от най-обичаните поетеси в България. Почитана е, както в родината си, така и в цяла Европа. Известна не само със своите стихове и разкази, а и с преводите, които са спомогнали за популяризирането на чуждестранни автори в България и на български в чужбина.
Помнят я като писателка, но е била и активистка, бореща се за мир и права на децата.
В тази глава на "Пионерки" ние опознаваме жената, която е допринесла много за европейската литературна сцена, докато е преживявала смутни времена.
На 16 август 1888 г. Исидора Габе (тя приема Дора по-късно като псевдоним) се ражда в семейство с различен произход: майка й Екатерина Дуел е потомка на богато украинско семейство, а Питър Габе мигрира от Русия и става известен като публицист и политик. Той е първият евреин, избран в Българското народно събрание, въпреки че не е допуснат да служи поради антисемитизъм. Дора и нейните братя и сестри израстват в село Дъбовик, североизточна България. Добруджа, където Дора е прекарала детството си, е бил дом на много различни етнически групи и е свързан с различни нации през това време.
Като дъщеря от сравнително богато семейство, Дора получава официално образование и участва в културни събития. Посещава училище във Варна.
На 12-годишна възраст започва да публикува свои стихове.
Първото се нарича "Пролет" и се появява в списание "Младина" през 1900 г.
Скоро Дора открива страстта си за пътуване и живот в чужбина. След като завършва естествени науки в Софийския университет (само няколко години, след като жените са допуснати там), тя се премества да учи френска филология в Женева и Гренобъл. През 1907 г. се завръща у дома и работи като учителка по френски език.
Запознава се с Боян Пенев, преподавател по българска и славянска литература в Софийския университет. По това време тя вече започва да се прочува като поетеса с първата си поетична книга "Теменуги", публикувана през 1908 г.
Боян Пенев принадлежи към новия интелектуален елит и двамата споделят много общи интереси и по-специално – страстта към българска литература и поезия.
За да може да се омъжи за него, Дора трябва да остави еврейската си вяра и да се обърне към източната православна църква. Сключват брак през 1909 година.
Въпреки че вече е омъжена, Дора продължава да живее съвсем независим живот. Тя развива широка мрежа от контакти с художници и писатели в цяла Европа.
Първата световна война и хаосът, който предизвика, я принуждават да напусне дома си. От 1913 г. до 1940 г. Добруджа вече не принадлежи на България, а на Румъния. И въпреки че съпругът й става професор в Софийския университет през 1913 г., Дора Габе живее в много европейски страни до средата на 30-те години, включително Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия и Обединеното кралство.
Какво се случва след това? Прочетете на следващата страница...
На национално ниво Дора Габе получава много внимание и е ценена заради таланта си. В периода между двете световни войни Дора става известна като литературен критик и поддържа връзка както с български, така и с чужди автори.
През 1925 г. Министерството на народното образование я кани да редактира поредицата "Библиотека за най-малките", която й дава шанса да се занимава с детска литература – област, която става все по-важна на нея.
Бракът на Дора и Боян се компрометира скоро след сватбата им. Твърди се, че Боян е имал афери и е принуждавал Дора да се откаже от собственото си писане, за да се съсредоточи върху превода. Те се разделят много преди той да умре през 1927 г.
Дора размишлява за брака много критично: "Когато се омъжих за Боян Пенев (...), бях по-ангажирана с неговите занимания. Обогатих се от неговото влияние, но губех самоличността си. Не живеех собствения си вътрешен живот, а неговия. За съжаление, развитието ми дойде едва след смъртта му."
До края на 30-те години Дора продължава да редактира детска литература – като детското списание "Прозорец". Освен това пише стихове, разкази за пътуванията си и есета. Публикувала е рецензии за български и чуждестранни автори и поети в няколко списания. Става все по-активна и в политиката.
След Втората световна война Дора продължава да насърчава международните отношения чрез изкуствата, особено връзките между Полша и България. Тя е съветник по културните въпроси в българското посолство във Варшава от 1947 до 1950 г.
Тя представлява страната си и страстта си към литературата, човешките права и правата на децата като международен лектор на много конференции.
В късните си години Дора Габе се съсредоточава върху превода на произведения на други автори, като прави полската, чешката, руската, френската и гръцката литература достъпни на български – и обратно. Нейната работа се разпространява по целия свят – например колекцията й "Почакай слънце" е преведена и публикувана в десетки страни по света – от Аржентина през Канада до Виетнам.
Писателката е назначена за почетен дипломат на Съвета за мир и получава Златен кръст за работата си около българо-полските отношения. Освен това тя е "почетен гражданин на Толбухин", днес Добрич.
Дора Габе умира на 16 ноември 1983 г. на 95-годишна възраст в София, където домът й е бил отворен за срещи на художници, писатели и поети. Националната литературна награда "Дора Габе" е присъдена за първи път по повод 115 години от рождението й. На всеки пет години конкурсът отличава български литературни постижения – в духа на целия живот и постиженията на незабравимата Дора Габе.
Портрет на Дора Габе от Дечко Узунов
#Будителките: Екатерина Ненчева – кокичето на българската поезия
