Ретро

Древните градове на Изтока: Ефес

Днес той е добре запазен и е величествена спирка по туристическите маршрути по егейското крайбрежие на Турция.

Древните градове на Изтока: Ефес

Град Ефес (лат. Ephesus, гр. Ἔφεσος) в Анатолия (днешна Анадола, Турция) се намира на устието на р. Каистро, на брега на Егейско море. С величественото си градоустройство и блестяща архитектура, както и с голямото богатство на археологически паметници, той представлява един град-държава - бисер на елинистическия свят, седалище на Храма на Артемида и по-късно мястото, където апостол Йоан и Богородица завършват дните си. Днес той е добре запазен и е важна спирка по туристическите маршрути по егейското крайбрежие на Турция. [[more]]Археологическите разкопки започват през далечната 1863 г., когато англичанинът Дж. Т. Ууд разкрива една градска порта и алея за процесии. Той идентифицира величествения храм на Артемида Ефеска; неговите усилия са продължени от австрийска група археолози, които постепенно разкриват главните паметници на града.

Многобройните находки се съхраняват главно в музея на близкия турски град Селджук, както в музея в Измир, в Британския музей и във Виена.

Селището е известно още през ІІ хилядолетие пр.н.е. от текстове на хетитите и изглежда е идентично с Апаса – важен център на хетитите и по-късно на микенската култура.

Древногръцкият полис Ефес е основан ок. 1000 г. пр.н.е. от йонийски заселници. През 550 г. пр.н.е. е превзет от легендарния цар на Лидия – Крез, който премества селището близо до грандиозното светилище на Артемида. По-късно градът попада под властта на персите, а Алексанър Велики го присъединява към новообразуваната си империя към края на 334 г. пр.н.е. Един негов наследник – Лизимах (през 287 г. пр.н.е.), го завладява и измества града далеч от храма, който потъва сред мочурливо блато. Лизимах изгражда новия град по ортогонална схема и го защитава с дебела крепостна стена. По време на елинистическия период Ефес попада под управлението на различни елинистически владетели, до присъединяването му към Рим през 133 г. пр.н.е. Тогава той достига 250 000 души население.

През християнската ера Ефес се превръща в мястото, където пристигат Йоан Евангелист и Богородица. Градът става средище на няколко църковни събора. Разрушен от готите, той отново бива изграден на по-малка площ, до 655 г., когато е превзет от арабите, които го обричат на упадък. Изоставен е през Х в. Към най-забележителните творения на древногръцките строители човечеството с право причислява храмът на богиня Артемида в град Ефес. Според преданието строежът му продължава 120 години - започва го знаменитият в древността строител Херсифрон, градежът е продължен от сина му Метаген и е завършен от талантливите архитекти Пеонит и Деметрий.


След като сто години приема поклонници и молители, обръщащи се към богинята на лова Артемида, храмът пострадва от пожар. Запалва го един жител на Ефес - Херострат, решил да увековечи името си, като изгори най-красивата и известна постройка в Гърция. Парадоксалното е, че сметката му излиза вярна. Въпреки отрицателното отношение, осъждането и презрението на съвременниците му, името на Херострат надживява вековете –„Херостратова слава” казват за недостойни постъпки, извършени от някого.

Възстановяването на Артемидиния дом е възложено на архитекта Хипократ. Той запазва почти същият външен вид като предишния, като само разширява площта на храма. Новият храм е с площ 5450 квадратни метра и има стъпаловидна основа, обкръжена с двоен ред мраморни камъни. Храмът поразява с обработката си, изпълнена с художествен вкус и изобретателност. Знаменитият атински скулптор Праксител, опитният художник Скопас (работил и по украсата на Халикарнаския мавзолей), и други изтъкнати майстори на Древна Елада го украсяват със своите монументални произведения. За жалост забележителният паметник на старата гръцка архитектура не „доживява” до наши дни. С идването си готите, съблазнени от легендите за нечуваното богатство на храма, завладяват Ефес и разграбват светилището.

Големи щети нанасят и християнските фанатици, насочвани от своите свещеници да рушат храма на езическата богиня. През VІ в. колоните му са демонтирани и пренесени в Константинопол. С течение на времето наносите на река Каистро скриват останките в тинесто блато.

Главната улица на Ефес, наречена Аркадиана, е създадена от император Аркадий през 400 г. сл.н.е. и има дължина 500 м. Оградена е от колонни портици, започващи от античния театър до пристанището. Там улицата се съединява с площада на Агората, който е с квадратна форма и също е ограден от колони. По времето на император Адриан площадът е реконструиран и е значително разширен, като е застлан с мраморни плочи. Елинистическият театър от ІІІ в. пр.н.е., преустроен по-късно от император Нерон, има капацитет 24 000 души.

Днес той е добре запазен и е важна спирка по туристическите маршрути в Турция.

Важни сгради от римския период са Храма на Адриан, Булефтериона и храма на Домициан. Близо до театъра през ІІ в. сл.н.е. е построена перлата на древния град – Библиотеката на Целз, сграда с изящна форма, с голямо стълбище и колонада на две нива, с четири реда двойни колони по фасадата и с ниши в приземния етаж, запълнени с алегорични женски статуи.

Други паметници на Ефес са: Одеона или Покрития театър; Серапейона; Гимназиона на театъра; Стадиона и няколко термални комплекса. Ефес пази и няколко християнски базилики, най важни от които са църквата „Санта Мария” или („Съборна”) и църквата, посветена на Евангелист Йоан.

Близо до града се намира гробищният комплекс „Седмината спящи”. До него се намират и мавзолеите в некрополите на селата Белеви и Абрадат. Днес находките се съхраняват в музеи, близко до разкопките.