Град Ефес (лат. Ephesus, гр. Ἔφεσος) в Анатолия (днешна Анадола, Турция) се намира на устието на р. Каистро, на брега на Егейско море. С величественото си градоустройство и блестяща архитектура, както и с голямото богатство на археологически паметници, той представлява един град-държава - бисер на елинистическия свят, седалище на Храма на Артемида и по-късно мястото, където апостол Йоан и Богородица завършват дните си. Днес той е добре запазен и е важна спирка по туристическите маршрути по егейското крайбрежие на Турция. Археологическите разкопки започват през далечната 1863 г., когато англичанинът Дж. Т. Ууд разкрива една градска порта и алея за процесии. Той идентифицира величествения храм на Артемида Ефеска; неговите усилия са продължени от австрийска група археолози, които постепенно разкриват главните паметници на града.

Многобройните находки се съхраняват главно в музея на близкия турски град Селджук, както в музея в Измир, в Британския музей и във Виена.

Селището е известно още през ІІ хилядолетие пр.н.е. от текстове на хетитите и изглежда е идентично с Апаса – важен център на хетитите и по-късно на микенската култура.

Древногръцкият полис Ефес е основан ок. 1000 г. пр.н.е. от йонийски заселници. През 550 г. пр.н.е. е превзет от легендарния цар на Лидия – Крез, който премества селището близо до грандиозното светилище на Артемида. По-късно градът попада под властта на персите, а Алексанър Велики го присъединява към новообразуваната си империя към края на 334 г. пр.н.е. Един негов наследник – Лизимах (през 287 г. пр.н.е.), го завладява и измества града далеч от храма, който потъва сред мочурливо блато. Лизимах изгражда новия град по ортогонална схема и го защитава с дебела крепостна стена. По време на елинистическия период Ефес попада под управлението на различни елинистически владетели, до присъединяването му към Рим през 133 г. пр.н.е. Тогава той достига 250 000 души население.

През християнската ера Ефес се превръща в мястото, където пристигат Йоан Евангелист и Богородица. Градът става средище на няколко църковни събора. Разрушен от готите, той отново бива изграден на по-малка площ, до 655 г., когато е превзет от арабите, които го обричат на упадък. Изоставен е през Х в. Към най-забележителните творения на древногръцките строители човечеството с право причислява храмът на богиня Артемида в град Ефес. Според преданието строежът му продължава 120 години - започва го знаменитият в древността строител Херсифрон, градежът е продължен от сина му Метаген и е завършен от талантливите архитекти Пеонит и Деметрий.