Ахейската столица Микена се издига в областта Арголида, Североизточен Пелопонес, на скалист нос, гледащ към долината на Аргос и залива Навплион. Територията ѝ е оградена от върхове със стръмни склонове и котловини. Достъпът до нея се осъществява само от запад.
Местността е населявана още от епохата на неолита, но с настъпването на бронзовата ера (втората половина на ІІ хилядолетие пр.н.е.), селището е завладяно от ахейските племена, които с течение на времето се смесват със завареното население. [[more]] Микенската култура привлича и до днес поради голямото значение на археологическия обект. Германецът Хайнрих Шлиман извършва разкопки на цитаделата на Микена през 1876 г. с изключителни резултати. Смелият изследовател се ръководи от желанието си да намери гробницата на ахейския цар Агамемнон.
Микена е обградена с двоен обръч от крепостни стени. Първият защитава акропола и представлява циклопски зид от блокове, граден на суха зидария, който впоследствие е разширен. Този обръч има само два входа – прочутата Лъвска порта и Северната порта. Близо до последната съществува извор с вода, който позволява удържането на обсади на крепостта.
Портата с лъвовете е изградена от два вертикални пиластра, поддържащи мощен архитрав, над който се отваря триъгълно пространство. То е запълнено от плоча с релеф, изобразяващ два изправени лъва, които опират лапи върху олтар с една колона в средата.
Вторият крепостен пояс („Кръг А”) включва шест царски гробници, съхранили от древността тленните останки на девет мъже, осем жени и две деца, както и богати погребални дарове като златни предмети, скъпоценни камъни, включително двете погребални златни маски, възпроизвеждащи чертите на починалите. В околностите на втория обръч са разположени комплексът от култови сгради, наречен храм Гама (две помещения с олтар за жертвоприношения) и Сградата с идоли.
На Акропола на Микена се намират останките на царския дворец, чиято централна част е била заета от Мегарон – помещение с правоъгълна форма, състоящо се от три сектора: външно преддверие с портик, поддържано от две колони; вътрешна входна зала и главна зала с огнище в центъра, оградено с четири колони, както и царският трон, до една от стените, украсен с фрески. Жилищните квартали на Микена са разположени по склоновете на хълма и дори отвъд крепостната стена. Извън крепостния зид е разположен „Кръг Б”. Той се състои от 24 гробници, предназначени за висшите сановници и аристократи на Микена.
Най-известната гробница с псевдокупол е „Съкровищницата на Атрей” или „Гробницата на Агамемнон”, строена през втората половина на XIV в. пр.н.е. Тя е вкопана в склона на хълма срещу акропола на Микена. Сводът е запазен непокътнат, но архитектурният декор на входа е унищожен.
Внушителните размери на вътрешното пространство (високо над 13 метра при диаметър 14,50 метра), огромните блокове, които служат за горен праг на вратата (единият от тях тежи над 100 тона), както и качеството на градежа поразяват с мащабите и величествеността си. Под ръководството на Шлиман излиза наяве царският некропол със стели, грубо украсени със скулптури, разкриват се съкровищата на изкопаните в земята гробове. В тях, заедно с останките на покойниците, са намерени оръжия и разкошни накити: диадеми, огърлици, пръстени, гривни, златни пластинки, пришити върху дрехите, златни колани и презрамници за мечове, златни портретни маски, възпроизвеждащи образите на погребаните купи и вази от скъпи метали, инкрустирани саби и мечове с ножници, украсени със златни пулове.
Всички тези блестящи предмети са събрани днес в голямата микенска зала на Националния музей в Атина и свидетелстват за блясъка на гръцката династия, владяла Арголида през XVI в. пр.н.е. Това е в действителност датировката на този некропол, определена въз основа на археологическия материал от разкопките (керамика, предмети от слонова кост и метал).
В днешно време разкопките на акропола на Микена продължават под ръководството на специалистите от Гръцкото археологическо дружество, което поема и реставрирането на разкритите сгради.
