ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Древните градове на Изтока: Микена

Древните градове на Изтока: Микена

 

Ахейската столица Микена се издига в областта Арголида, Североизточен Пелопонес, на скалист нос, гледащ към долината на Аргос и залива Навплион. Територията ѝ е оградена от върхове със стръмни склонове и котловини. Достъпът до нея се осъществява само от запад.

Местността е населявана още от епохата на неолита, но с настъпването на бронзовата ера (втората половина на ІІ хилядолетие пр.н.е.), селището е завладяно от ахейските племена, които с течение на времето се смесват със завареното население. Микенската култура привлича и до днес поради голямото значение на археологическия обект. Германецът Хайнрих Шлиман извършва разкопки на цитаделата на Микена през 1876 г. с изключителни резултати. Смелият изследовател се ръководи от желанието си да намери гробницата на ахейския цар Агамемнон.

Микена е обградена с двоен обръч от крепостни стени. Първият защитава акропола и представлява циклопски зид от блокове, граден на суха зидария, който впоследствие е разширен. Този обръч има само два входа – прочутата Лъвска порта и Северната порта. Близо до последната съществува извор с вода, който позволява удържането на обсади на крепостта.

Портата с лъвовете е изградена от два вертикални пиластра, поддържащи мощен архитрав, над който се отваря триъгълно пространство. То е  запълнено от плоча с релеф, изобразяващ  два изправени лъва, които опират лапи върху олтар с една колона в средата.

Вторият крепостен пояс („Кръг А”) включва шест царски гробници, съхранили от древността тленните останки на девет мъже, осем жени и две деца, както и богати погребални дарове като златни предмети, скъпоценни камъни, включително двете погребални златни маски, възпроизвеждащи чертите на починалите. В околностите на втория обръч са разположени комплексът от култови сгради, наречен храм Гама (две помещения с олтар за жертвоприношения) и Сградата с идоли.

На Акропола на Микена се намират останките на царския дворец, чиято централна част е била заета от Мегарон – помещение с правоъгълна форма, състоящо се от три сектора: външно преддверие с портик, поддържано от две колони; вътрешна входна зала и главна зала с огнище в центъра, оградено с четири колони, както и царският трон, до една от стените, украсен с фрески. Жилищните квартали на Микена са разположени по склоновете на хълма и дори отвъд крепостната стена. Извън крепостния зид е разположен „Кръг Б”. Той се състои от 24 гробници, предназначени за висшите сановници и аристократи на Микена.

Най-известната гробница с псевдокупол е „Съкровищницата на Атрей” или „Гробницата на Агамемнон”, строена през втората половина на XIV в. пр.н.е. Тя е вкопана в склона на хълма срещу акропола на Микена. Сводът е запазен непокътнат, но архитектурният декор на входа е унищожен.

Внушителните размери на вътрешното пространство (високо над 13 метра при диаметър 14,50 метра), огромните блокове, които служат за горен праг на вратата (единият от тях тежи над 100 тона), както и качеството на градежа поразяват с мащабите и величествеността си. Под ръководството на Шлиман излиза наяве царският некропол със стели, грубо украсени със скулптури, разкриват се съкровищата на изкопаните в земята гробове. В тях, заедно с останките на покойниците, са намерени оръжия и разкошни накити: диадеми, огърлици, пръстени, гривни, златни пластинки, пришити върху дрехите, златни колани и презрамници за мечове, златни портретни маски, възпроизвеждащи образите на погребаните купи и вази от скъпи метали, инкрустирани саби и мечове с ножници, украсени със златни пулове.

Всички тези блестящи предмети са събрани днес в голямата микенска зала на Националния музей в Атина и свидетелстват за блясъка на гръцката династия, владяла Арголида през XVI в. пр.н.е. Това е в действителност датировката на този некропол, определена въз основа на археологическия материал от разкопките (керамика, предмети от слонова кост и метал).

В днешно време разкопките на акропола на Микена продължават под ръководството на специалистите от Гръцкото археологическо дружество, което поема и реставрирането на разкритите сгради.

Момчил Лазаров е историк. От години води един от най-добрите блогове на тема история. Интересува се най-вече от антична и средновековна история, история на религиите, архитектура и градоустройство.  Още статии на историческа тематика от Момчил Лазаров може да откриете на http://issuu.com/momchil_lazarov.