Баалбек (градът на Баал) се намира на територията на днешен Ливан в неговата южна част сред дълбока долина в сърцето на Ливанските планини. Разположен на плоска тераса сред възвишенията на планината, тук от незапомнена древност се е намирал малък, но богат семитски град, увенчан от храм на бог Баал.

Мъжете на Баалбек били известни с красноречието си, а жените - с хубостта си. Tук живеели най-добрите флейтисти на света и се извисявали прекрасни храмове, посветени на Слънцето.

Tук живеели най-добрите флейтисти на света и се извисявали прекрасни храмове, посветени на Слънцето.

Главният храм в Баалбек бил посветен на бог Баал, или постарому Хадад – арамейският бог на Слънцето. Главата му била увенчана със слънчеви лъчи. Баал е и бог на мълнията и гърма.

Минали дълги епохи от историята на Древния Изток и градът, и храмът продължавали да се издигат на същото място. След гибелта на Персийската империя през ІV в. пр. н. е. наследникът на Александър Велики - Антиох, включил Баалбек в състава на своята империя, Селвкидското царство. Гърците дали ново име на града – Хелиополис или градът на Хелиос (Слънцето). След тях дошли римляните. Хелиополис растял и процъфтявал. Разположен на изгодно търговско, стопанско и политическо място, подобно на Петра и Палмира, той контролирал търговията и движението на керваните. Оттук римляните се подготвяли за походи срещу Партската империя.

По времето на император Траян храмът на Хелиополис станал толкова известен, че дори римският император се обръщал с въпроси за бъдещето към неговия оракул (по подобие на Пития в Делфи).

Император Антонин Пий (138-161 г.) заповядал на мястото на стария храм на Слънцето да бъде построен нов, най-големия в света. Започнало грандиозно строителство, набавени били огромни средства, множество роби се включили в работата по новото светилище.

По времето на император Каракала храмът бил почти завършен и отворил врати за посещения. Дали му ново име – храм на Юпитер Хелиополитанус, но все пак той и Акрополът не са довършени напълно. Вътре в храма се е намирала златната статуя на Юпитер, облечена в туника на водач на колесница. В дясната си ръка богът държал бича на гърма, а в лявата - мълния и сноп пшеница.

Вътре в храма се е намирала златната статуя на Юпитер.

Отляво на храма на Юпитер се намирал друг по-малък храм на акропола, посветен на богинята Венера (на гръцки Афродита). В наши дни той се нарича храм на Бакхус. Фризът върху него е облицован с каменни панели, украсени с барелефи с изображенията на боговете Марс, Бакхус, Меркурий, Плутон и Венера.

През късноримската епоха имало и трети храм, посветен на Фортуна.

Баалбек и храмът на Юпитер благоденствали до началото на ІV в. н. е., когато християнската религия поставила края на античната цивилизация. Гибелта на езическия Хелиополис съвпадал с разгрома на Западната римска империя.