ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Древните градoве на Изтока: Баалбек

Древните градoве на Изтока: Баалбек
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Баалбек (градът на Баал) се намира на територията на днешен Ливан в неговата южна част сред дълбока долина в сърцето на Ливанските планини. Разположен на плоска тераса сред възвишенията на планината, тук от незапомнена древност се е намирал малък, но богат семитски град, увенчан от храм на бог Баал.

Мъжете на Баалбек били известни с красноречието си, а жените - с хубостта си. Tук живеели най-добрите флейтисти на света и се извисявали прекрасни храмове, посветени на Слънцето.

Tук живеели най-добрите флейтисти на света и се извисявали прекрасни храмове, посветени на Слънцето.
Главният храм в Баалбек бил посветен на бог Баал, или постарому Хадад – арамейският бог на Слънцето. Главата му била увенчана със слънчеви лъчи. Баал е и бог на мълнията и гърма.

Минали дълги епохи от историята на Древния Изток и градът, и храмът продължавали да се издигат на същото място. След гибелта на Персийската империя през ІV в. пр. н. е. наследникът на Александър Велики - Антиох, включил Баалбек в състава на своята империя, Селвкидското царство. Гърците дали ново име на града – Хелиополис или градът на Хелиос (Слънцето). След тях дошли римляните. Хелиополис растял и процъфтявал. Разположен на изгодно търговско, стопанско и политическо място, подобно на Петра и Палмира, той контролирал търговията и движението на керваните. Оттук римляните се подготвяли за походи срещу Партската империя.

По времето на император Траян храмът на Хелиополис станал толкова известен, че дори римският император се обръщал с въпроси за бъдещето към неговия оракул (по подобие на Пития в Делфи).

Император Антонин Пий (138-161 г.) заповядал на мястото на стария храм на Слънцето да бъде построен нов, най-големия в света. Започнало грандиозно строителство, набавени били огромни средства, множество роби се включили в работата по новото светилище.

По времето на император Каракала храмът бил почти завършен и отворил врати за посещения. Дали му ново име – храм на Юпитер Хелиополитанус, но все пак той и Акрополът не са довършени напълно. Вътре в храма се е намирала златната статуя на Юпитер, облечена в туника на водач на колесница. В дясната си ръка богът държал бича на гърма, а в лявата - мълния и сноп пшеница.

Вътре в храма се е намирала златната статуя на Юпитер.
Отляво на храма на Юпитер се намирал друг по-малък храм на акропола, посветен на богинята Венера (на гръцки Афродита). В наши дни той се нарича храм на Бакхус. Фризът върху него е облицован с каменни панели, украсени с барелефи с изображенията на боговете Марс, Бакхус, Меркурий, Плутон и Венера.

През късноримската епоха имало и трети храм, посветен на Фортуна.

Баалбек и храмът на Юпитер благоденствали до началото на ІV в. н. е., когато християнската религия поставила края на античната цивилизация. Гибелта на езическия Хелиополис съвпадал с разгрома на Западната римска империя.

Момчил Лазаров е историк. От години води един от най-добрите блогове на тема история. Интересува се най-вече от антична и средновековна история, история на религиите, архитектура и градоустройство.  Още статии на историческа тематика от Момчил Лазаров може да откриете на http://issuu.com/momchil_lazarov.