Баалбек (градът на Баал) се намира на територията на днешен Ливан в неговата южна част сред дълбока долина в сърцето на Ливанските планини. Разположен на плоска тераса сред възвишенията на планината, тук от незапомнена древност се е намирал малък, но богат семитски град, увенчан от храм на бог Баал.
Мъжете на Баалбек били известни с красноречието си, а жените - с хубостта си. Tук живеели най-добрите флейтисти на света и се извисявали прекрасни храмове, посветени на Слънцето. [[quote:0]] Главният храм в Баалбек бил посветен на бог Баал, или постарому Хадад – арамейският бог на Слънцето. Главата му била увенчана със слънчеви лъчи. Баал е и бог на мълнията и гърма.
Минали дълги епохи от историята на Древния Изток и градът, и храмът продължавали да се издигат на същото място. След гибелта на Персийската империя през ІV в. пр. н. е. наследникът на Александър Велики - Антиох, включил Баалбек в състава на своята империя, Селвкидското царство. Гърците дали ново име на града – Хелиополис или градът на Хелиос (Слънцето). След тях дошли римляните. Хелиополис растял и процъфтявал. Разположен на изгодно търговско, стопанско и политическо място, подобно на Петра и Палмира, той контролирал търговията и движението на керваните. Оттук римляните се подготвяли за походи срещу Партската империя.
По времето на император Траян храмът на Хелиополис станал толкова известен, че дори римският император се обръщал с въпроси за бъдещето към неговия оракул (по подобие на Пития в Делфи).
Император Антонин Пий (138-161 г.) заповядал на мястото на стария храм на Слънцето да бъде построен нов, най-големия в света. Започнало грандиозно строителство, набавени били огромни средства, множество роби се включили в работата по новото светилище.
По времето на император Каракала храмът бил почти завършен и отворил врати за посещения. Дали му ново име – храм на Юпитер Хелиополитанус, но все пак той и Акрополът не са довършени напълно. Вътре в храма се е намирала златната статуя на Юпитер, облечена в туника на водач на колесница. В дясната си ръка богът държал бича на гърма, а в лявата - мълния и сноп пшеница. [[quote:1]] Отляво на храма на Юпитер се намирал друг по-малък храм на акропола, посветен на богинята Венера (на гръцки Афродита). В наши дни той се нарича храм на Бакхус. Фризът върху него е облицован с каменни панели, украсени с барелефи с изображенията на боговете Марс, Бакхус, Меркурий, Плутон и Венера.
През късноримската епоха имало и трети храм, посветен на Фортуна.
Баалбек и храмът на Юпитер благоденствали до началото на ІV в. н. е., когато християнската религия поставила края на античната цивилизация. Гибелта на езическия Хелиополис съвпадал с разгрома на Западната римска империя.
По времето на Византийската империя в града започнало изграждането на църкви. Император Теодосий І Велики построил катедрала на акропола, но тя скоро рухнала и така светилището на Фортуна било преустроено на християнски храм.
През VІ в. император Юстиниян премесил част от колоните от площада на акропола в Константинопол за строителството на катедралата „Св. София”. [[quote:2]] На мястото на византийците дошли арабите. Те се заели с реконструкция на целия акропол – преустроили го в крепост цитадела. На мястото на старите храмове се издигнали джамии.
Дошъл ред на кръстоносците. Армията на Боемунд Антиохийски и Раймунд Едески превзел крепостта, но не за дълго. След кратък период над древния град отново запяли ходжите. Името на Хелиополис било забравено. Градът си върнал старото име - Баалбек.
Археологическите разкопки на територията на Баалбек започнали през първите години на XX в. от немски учени, последвани от френски изследователски експедиции. Щафетата поели от ливанския Департамент на старините. [[more]] В днешни дни видът на Баалбек пази най-много черти от римския си период. Олтарът на централния площад на акропола все още стои на място, запазени са шест огромни каменни колони, разположени върху удивителните каменни плочи – фундаментите на Акропола.
От големите храмове на Хелиополис днес е запазен храмът на Бакхус. В него се провеждат фестивали на драмата и музиката. Театри и оркестри огласят древния езически храм, превърнал се в средище на културата, изкуствата и музите.
