ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Джани Родари - един век фантазия

Днес отбелязваме 100 години от рождението на обичания детски писател Джани Родари. Познаваме го като автор на някои от любимите ни детски книги – “Приключенията на Лукчо”, “Приказки по телефона” и много други. Преди да започне да пише, той е бил учител и оттам идва и интереса му към детския свят. “ Струва ли си децата да учат докато плачат, след като могат да учат докато се смеят?”, пита той и сам си отговаря. Не, разбира се.

Джани Родари начин да разкрие невероятния свят, в който живеем, пред децата по най-завладяващият и магически начин, гъделичкайки тяхното естествено им любопитство. 

Неговите приказки не са обикновени, те са “колкото усмивка”, защото толкова е нужно на едно дете. А децата често са главни герои в тях, защото силно вярва в нуждата да развиват своята творческа мисъл и че тя е важна основа за изграждането на знания за света. Специалната суперсила на Джани Родари е фантазията и специфичния начин, по който той я използва, за да разкаже една история. Ето и 5 негови мисли за нея:

“Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.”

***

“Грешките са нужни, също толкова полезни, колкото и хляба: само вижте Кулата в Пиза.” 

***

“Фантазията не е „лошият вълк“, от който трябва да се боим, и не е престъпник, по петите на който трябва постоянно да ходи патрул.”

***

“В сърцата си всички имаме по един рицар, изпълнен със смелост, винаги готов за тръгне на път.”

***

 “В реалността можеш да влезеш през входната врата или да я мушнеш през прозореца, което е много по-забавно.”

 

Портретът на Оскар Уайлд – неразбрания гений на XIX век

Аз съм пролетно момиче, поет по душа и нещотърсач по призвание, защото "светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери". Замечтана и приятно разсеяна, гледам света през розови очила (или през чаша розе). Пиша, снимам, рисувам и винаги търся нови призвания.