ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Първата легендарна блондинка

Изразът „платинено русо“ е измислен специално за Джийн Харлоу от журналистите, за да опишат цвета на косата й. Хауърд Хюз давал 10 000 долара награда на всяка жена, която успее да постигне този цвят. Мерлин Монро я имитирала във всичко, мечтата на живота й била да изиграе Джийн Харлоу в биографичен филм. Едва ли някой вече помни филмите на Харлоу, но създаденият от нея образ е жив и до днес – съблазнителна и сексапилна, с коси на вълни, ярко червило и рокля по тялото, тя е първата легендарна блондинка в киното.

Джийн Харлоу умира през 1937 година, едва 26-годишна. Зад гърба си тя има три брака и 41 филма. Животът й звучи като невероятна холивудска мелодрама и е по-интересен от всичките й филми.

Джийн се ражда с неизразителното име Харлийн в семейство на зъболекар и майка домакиня. Родителите й имат нещастен брак и майката на Джийн напълно обсебва дъщеря си, като непрекъснато се намесва в кариерата и личния й живот и остава до нея до последния й ден.В опит да се откъсне от майчината опека, Харлийн се жени още на 16 години за богат наследник и заминава с него за Холивуд. Бракът им не трае дълго и под натиска на майка си Харлоу става актриса – за хонорар от 7 долара седмично. Звездният й час е участието във филма на Хауърд Хюз Hell’s Angels през 1930 година. За кратко време тя се превръща в най-голямата кинозвезда на Холивуд, засенчвайки дори Грета Гарбо. Вторият съпруг на Харлоу е намерен убит в къщата им и макар официално да обявили самоубийство, имало сериозни подозрения, че Харлоу го е застреляла след скандал. Това веднага удвоило нейната популярност.

От киностудията MGM, която по тогавашните договори напълно притежавала актрисите, пренаписали биографията й, променили името й, обявили Едгар Алан По за неин далечен роднина и я накарали да се занимава с благотворителна дейност, за да подобрят имиджа й. MGM дори избрали третия й съпруг, за да предотвратят слуховете за многобройните й любовни връзки.

Никой никога не видял Джийн Харлоу без грим, с небоядисана коса или в небрежно облекло
Всъщност Джийн Харлоу била съвсем посредствена актриса. Тя дори не била особено красива, но грижливо изграденият й образ създавал поразителен ефект – косата си избелвала много силно, за да увеличи оптически челото си, веждите си изскубала напълно и ги рисувала по-високо, за изразителен поглед, а самият Макс Фактор се грижел за грима й. Тайната на Джийн била в нейното тяло – тя имала идеална фигура, която поддържала с гимнастика и диети, движела се грациозно и буквално излъчвала сексапил. Носела само светли сатенени рокли, които да подчертаят белотата на кожата и да й придадат блясък. Роклите й били плътно по тялото и отдолу тя не носела нищо – само верижка на глезена. Имало дори термин, създаден за Харлоу - „дълга бяла рокля“ – в противовес на „малката черна рокля“ на Коко Шанел. Роклите зашивали направо върху Джийн и по време на снимки тя не можела да сяда да си почива, за да не ги смачка или повреди и затова създали специална дъска, върху която да се обляга и да си отдъхва, без да разваля дрехите и прическата си. На всичките си снимки Джийн е в движение, за да се подчертаят най-изгодно извивките на тялото й.

Никой никога не видял Джийн Харлоу без грим, с небоядисана коса или в небрежно облекло – да е безупречна непрекъснато било част от договора й. Съдбата направила така, че никой никога да не я види остаряла. Джийн Харлоу останала завинаги млада, руса и съблазнителна – легендата надживяла момичето, точно както става в киното.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...