ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Джуди Гарланд, която не откри „страната отвъд дъгата“

„Магьосникът от Оз“, песента Over the Rainbow, златната ера на музикалния филм в Холивуд. Зад всички тези емблеми на световната култура стои Франсис Едъл Гъм, родена през 1922 г. За нас тя е обичаната Джуди Гарланд, която постига мечтите на хиляди деца от онова време, но за сметка на това заплаща с щастието си. За живота й можем да научим не само от филма „Джуди“, който имахме възможност да изгледаме през зимата. Поглеждайки в невидимата същина, която стои зад певицата и актриса, ще открием една чувствителна и ранима душевност. Там е скрита болката от славата, от петте тежки брака и от това да носиш името Джуди Гарланд.

Тъгата, с която ще се бори до края на живота си, започва още в юношеските ѝ години. Неин първоизточник е ранната слава, която е естествено следствие от таланта. Вече съзряла, Гарланд открива алкохола и наркотиците като средство за заглушаването на тази нелечимата тъга.

Въпреки невероятния глас за филмовите продуценти външният вид на Джуди бил проблемен на моменти, макар и да изглеждала впечатляващо на камера.

Първите си стъпки в сценичното изкуство прави със своето семейство. Родителите ѝ са водевилни актьори и собственици на малък театър. Без съгласието на трите си дъщери те ги включват в семейния бизнес. Така стават известни като Сестрите Гъм. Името, разбира се, предизвиква насмешка у зрителите. Ето защо друг актьор, Джордж Йезел, предлага да помислят над по-приемливо име. Идеята за новото име се ражда спонтанно, когато той анонсира сестрите като „по-красиви от венец цветя“. Чувайки думите му, Джуди веднага избира думата garland за свой псевдоним. Или поне това твърди Лорна Лъфт, една от дъщерите на Джуди.

Новите си приятели актрисата среща едва на 10. Те не са хора, а приспивателни хапчета, които майка ѝ осигурява в изобилие. За последната се твърди, че е болезнено амбициозна и че собствената й дъщеря я нарича „зла вещица от Запад“. И навярно е заслужено. Големите амбиции карат Етел Гъм, майката на Джуди, да я заведе на кастинг пред Луис Б. Майер. Не минали и няколко минути, когато Майер осъзнал, че момичето притежава нечуван глас и рядко срещана красота, която е видима най-вече на лентата. Същият подлага Джуди и на сексуални унижения, и то пред погледа на майка ѝ. Но въпреки това актрисата остава в Metro-Goldwyn-Mayer (MGM). 

Устремът на кариерата е даден, а култовият договор – подписан. Затова Джуди обича да казва, че е родена на 13 в студиото на MGM. Това гарантира множество роли в различни филми и представления. Най-запомняща се е ролята ѝ на Дороти в „Магьосникът от Оз“, за която всъщност се явява на кастинга при Майер през 1939 г. Нейни чести партньори са Мики Руни, в когото се влюбва, и Джийн Кели. Едни от най-големите суперлативи печели за участието в „Роди се звезда“

Звездни обаче не могат да бъдат наречени дните в компанията. Джуди е подложена на изтощителни 18-часови работни дни (6 дни в седмицата), изтощителните диети (защото възрастта ѝ предполагала да пълнее), богато гарнирани с коктейли от амфетамини, а понякога и сънотворни в редките случаи, когато актьорите са можели да спят нормално. Оказва се, че и любимият на Гарланд по онова време, Мики Руни, е в същата безизходна ситуация. От „страната отвъд дъгата“ няма и помен. Джуди е машината за пари на MGM.

Има и още...

Аз съм Драго. Момче и хедонист от града. За мен в началото бе идеята, облечена в словото. Ето защо чрез думите ми се срещаме между редовете. В живота си пътувам между серии от грешки и непринудени моменти на почти пълно щастие, като тази странна съвкупност прави от мен един вечен ученик. Ако все още краткият ми живот беше урок, то в основата му е схващането ми, че всяко мое постижение е следств...