Ретро

Джулия Чайлд, която поднесе Франция в чиния

Коя е тя и какво не знаем за нея?

Тя е един своеобразен кулинарен мастодонт. Името ѝ трудно може да бъде надскочено в света на готварството. И не защото в менюто си включва претенциозни ястия, недостъпни за нейните многобройни почитатели. Напротив, Джулия Чайлд има статут на легенда сред любителите на кулинарията заради простотата, която става нейно неизменно кредо. Без дори да е готвила в професионална кухня. Така, благодарение на една отдадена на страстта си жена, средната американска класа се докосва до привидно недостижимата френска кухня, а продукти като артишока се появяват на щандовете на обикновените магазини. Но до какви житейски ситуации води това да носиш с гордост името Джулия Чайлд?

Тази уважавана от поколения дама започва своя път в Калифорния като Джулия Каролин Макуилямс. Годината е 1912-та и никой не подозира, че Джон Макуилямс и Джулия Каролин Уестън са дали на света най-разпознаваемата кулинарна емблема. Всъщност по онова време дори няма намек за бъдещата кариера на Джулия. Баща ѝ проявява слаб интерес към готвенето. Стечението на редица обстоятелства тласка Чайлд първо към работата като копирайтър, а после и към Службата за стратегически услуги (предшественик на ЦРУ) по време на Втората световна война.

В този период приготвя и първата си рецепта. Но тя не е предназначена за гладни хора, защото е отрова за акули. Последната е била средство за прогонване на акулите от дълбоководните минни заграждения на американците. Дълбочинните бомби, използвани за унищожение на немските подводници, са привличали много акули, които се сблъскват с тях и ги взривяват. За да бъдат предотвратени тези инциденти, Джулия създава отровата, с която са били третирани мините. Така оцеляването е гарантирано както за акулите, така и за бомбите. 

През 1944 г. е пренасочена към Цейлон (Шри Ланка). Там тя отговаря за класифицирани документи на Службата, свързани с азиатските операции. После е преместена и в Кунмин, Китай, отново по работа. И за да стане достоен за холивудска продукция животът на Чайлд – там тя среща бъдещия си съпруг, Пол Чайлд, също служител на Службата и дипломат. Той обича изкуството и поезията и има... изтънченото небце, което ще предопредели бъдещето на неговата съпруга. Неслучайно, разбира се. За разлика от семейството на Джулия, Пол е започнал живота си сред хора с обсесия към кулинарията. 

Най-сетне идва и решаващата 1948 г. Двамата се местят във Франция, където една вечеря със стриди и морски език остава неизменна следа в начина, по който Джулия Чайлд разглежда кулинарията. Именно тези ястия тя ще запомни за цял живот. Емоциите, предизвикани от новите вкусове, Чайлд описва пред The New York Times като „пълно разтваряне на духа и душата“. И наистина – разтварянето на духа е толкова пълно, че Джулия постъпва в реномираната школа Le Cordon Bleu, където се учи от опитни майстори готвачи. По-късно се учи и в женския готварски клуб Le Cercle des Gourmettes. Там среща една също толкова отдадена на мисията за разпространение на френската кухня жена. 

Научете още...


Това е Симон Бек, която работи по френска готварска книга, насочена към американския читател от средната класа. Както можете да се досетите, Чайлд се включва в начинанието заедно с експерта Луизет Бертоле. До появата на книгата минава цяло десетилетие. Работата на Джулия е ключова за успеха на произведението. Тя се състои в превода на книгата от френски на английски. Всяка една дума трябва да бъде преведена така, че да кореспондира с неопитността на начинаещия американски готвач от средната класа, но и да оставя след себе си намек за вкуса на всяка от ценните за ястията съставки. 

Книгата става факт през 1961 г. и предизвиква фурор особено заради заглавието – „Овладяване на изкуството на френската кухня, зад което се крият 726 страници с изкушения за небцето. А това е едва началото на устрема на Джулия. До края на живота си издава повече от 20 готварски книги. И не само. Авторитетът, който придобива в кулинарните среди, я правят и един от най-запомнящите се водещи на готварски предавания.

Особено внимание заслужава фактът, че Джулия е една от първите жени в Америка, които водят свое кулинарно шоу. При това не само едно! Емблематично остава The French Chef. Там оставя и своя отпечатък за това как трябва да бъде поднесен един телевизионен продукт. Бодростта, ентусиазмът и позитивизмът, с които всяко едно нейно ястие е презентирано, стават основен стълб на всяко едно успешно предаване, дори и то да не е с марка Джулия Чайлд. Така зрителят може да нахрани сетивата си, преди да премине към същинската част от готвенето. Затова следват още 14 шоута, едно от които води редом с изтъкнатия френски готвач и вдъхновител Жак Пепен. 

Всички са съкрушени, когато Джулия Чайлд си отива на 13 август 2004 г. Смъртта ѝ настъпва само два дни преди 92-ия ѝ рожден ден. Преди да почине, дарява къщата си на Smith College, където прекарва първите години от образованието си. Дарена е и нейната легендарна кухня по дизайн на съпруга ѝ, съобразен с нейния ръст. Днес кухнята, използвана и като телевизионно студио, се намира в Националния музей за американска история. Член е и на Почетния легион на Франция, а също е и основател на фондация „Джулия Чайлд“. А ние пък получаваме един ценен завет. Елитна кухня извън непосилните цени на ресторантите и фастфууд, посветена изцяло на свободното ни време, подкрепена от здравословните продукти и устойчивото развитие на планетата. Всичко това заради една всеотдайна домакиня и борбена жена, която все още топли сърцата ни от страниците на готварските книги.

 

Кои парижки instagrammable места трябва непременно да посетим?