ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Една е Невена и тя е любов

Една е Невена и тя е любов

Снимка: programata

На днешната дата се ражда магьосницата на българското кино Невена Коканова – като коледен дар, като красива история на българския талант, като урок по любов и живеене...

„Аз съм артистка, животът е моето хоби.“

Това са думи на голямата, единствена и неповторима Неве, както са я наричали хората, близки до сърцето ù. И е била напълно права. Тя се ражда на 12 декември 1938 година в град Дупница. Още тогава тихите снежинки и декемврийското небе знаят, че милата ни родина ще получи много повече от Коледа и Нова година в едно. Тя ще получи своята „първа дама на българското кино“ и това ще бъде достатъчно.

Както и да я определят и наричат в различни дописки и материали, истината е, че тя бе изпреварила времето си. А може би и нашето време... Невена е талантът и топлината, за които ние никога не сме били готови. Затова я почитаме като икона.

Знаете ли, че филмът „Най добрият човек, когото познавам”, режисиран от съпруга ù Любомир Шарланджиев, е подложен на критики от страна на тогавашното Министерство на народната просвета заради „непълно пресъздадения колективен портрет на българския учител”? А след една от прожекциите му във Варна, той се обажда на сценаристката Лиляна Михайлова и ù казва: „Трябваше да си в салона, за да видиш как плачат 400 учителки...”

Невена играеше животворно. Никой каскет не може да се докосне и да дорасне до небосклона на нейното неподправено изящество. Любовта ù с Раде Маркович в „Крадецът на праскови” е всъщност една истинска любов между тях. Невена обичаше в живота, обичаше на сцената, обичаше в писма, думи и жестове. Тя живееше чрез любов.

Когато новото кино „Култура“ едва побра желаещите да чуят как Георги Тошев разказва за срещите си с Невена и да видят филма му за нея, аз бях там и очаквах точно това – тишина. Прекланяхме се пред нея – всеки по своему, всеки със спомена от някоя от нейните роли, които най-силно са го докоснали. Моята най-обичана Невена е в „Крадецът на праскови“ и "Отклонение".

И забелязвате ли, че когато пишем и споделяме за Невена, отсъства онова жълтото, онова, което придружава повечето съвременни звезди – коя каква рокля е облякла, с каква прическа била, каква козметика използвала... За Невена Коканова никога не можем да разказваме с битовизми. Може би такива са истинските звезди – сияят с непомръкваща светлина, в която няма нищо сиво, дребнаво и тривиално. Докоснеш ли се до тях, ще се извисиш.

Нямах щастието да познавам тази великолепна жена. Но ако бих, щях да ù кажа, че тя е любов. Да, една е Невена и тя е любов...

 

Нашите 7 любими български любовни истории