ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Е.Е. Къмингс и изкуството да чувстваш

Е.Е. Къмингс и изкуството да чувстваш

Снимка: Courtesy of the Center for Creative Photography

В едно от стихотворенията си Е.Е.Къмингс казва, че да бъдеш поет, означава да можеш да чувстваш. Всеки може да се научи да мисли, да вярва и да знае, но никой не може да бъде научен да усеща. Той не само умее да усеща и да вижда света, но и постоянно да го поставя под въпрос. Именно това го прави велик.

Дано в сърцето ми вечно да има място за малки
птички - в тях тайната на живота е скрита
да слушаш как пеят е по-добре от да знаеш
И ако мъжете не чуват то значи мъжете са стари
дано изгладнял моят мозък да скита
неустрашим жаден и еластичен
и даже в неделя дано аз да греша
че когато мъжете са прави те млади не са

 

и дано нищо полезно аз да не правя
и теб все по-истински дано да обичам тогава
не съм виждал глупак такъв - да изгуби всичко 
като срути небето връз себе си с усмивка едничка

Изд. Жанет 45, превод Манол Пейков

Въпреки неоспоримия си гений и артистичния си чар Е.Е. Къмингс всъщност никога не е имал стабилна работа, нито живее в охолство. Като повече творци на ХХ в. той е  бунтар, отказвайки да се подчинява на социалните норми. Въпреки че оставя след себе си около 3000 стихотворения, прекарва живота си в малък и порутен апартамент в Гринуич Вилидж, а приходите често едва му стигат да си плати наема. Това обаче му пречи да се радва на всяко малко нещо, напротив – може би именно тази простота на живота дава пространство на въображението му да се развива.

Останалото вдъхновение за поезията намира в любовта, която среща в лицето на Марион Морхаус, легендарен британски модел. Когато се запознава с нея, Къмингс още преживява трагичната раздяла с втората си жена. Но тъгата му бързо се трансформира във възторжено щастие. Марион е фина, с интересна комбинация от черти, които дължи на индийския си произход, и неведнъж се появява във Vogue и Vanity Fair. След края на кариерата си на модел Марион започва да снима и двамата дори издават фотографска книга – Къмингс е автор на текста. Той така и не й предлага брак, но остава с нея до края на живота си и пише може би най-известното си стихотворение:

Сърцето ти нося със себе си (нося го 
в сърцето си)и миг не оставам без него (където
отида отиваш и ти, моя скъпа; и сътвореното 
само от мен е твое дело, любима)
не ме е  
страх от съдбата ни една(защото ти си съдбата ми, моя сладка) и свят 
ни един не желая(защото прекрасна ти си моят свят, моя истинна) 
и ти си това, което винаги значи луната 
и което ще пее завинаги слънцето ти си 

 

ето най-съкровената тайна, незнайна за никого
(на корена корена и на пъпката пъпката тя е 
и небето небесно на дървото с име живот; което достига
по-нагоре,отколкото вярва душата или разумът знае) 
туй е чудото и на небето звездите защо са
сърцето ти нося (в сърцето си го нося)

Изд. "Жанет 45", превод Манол Пейков

 

Луиз Глюк спечели Нобеловата награда за литература

Аз съм пролетно момиче, поет по душа и нещотърсач по призвание, защото "светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери". Замечтана и приятно разсеяна, гледам света през розови очила (или през чаша розе). Пиша, снимам, рисувам и винаги търся нови призвания.