Годината е 1917, мястото – малкото градче Нюпорт Нюз в щата Вирджиния. В една от последните априлски нощи се появява Ела Фицджералд – първата дама на джаза, която му дава и лице, и глас. Нейният топъл, дрезгав и покоряващ тембър омайва меломаните и до днес, а неподражаемият й стил й носи прозвището „черният славей“ заради умението превръща мъката си в песни. Наричат я „жената, която може да изпее в ритъм и телефонния указател“, защото тя не просто прави музика – тя е самата музика.

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация, споделена от  (@sage.flo)

Трудно детство – трудно дете

Три месеца след раждането й нейният баща я изоставя, но майка й, наричана на галено Темпи, отново намира сили да продължи напред. Среща нов мъж и семейството се мести да живее в Ню Йорк, където Ела открива света на театъра. Когато Ела е послушна, родителите й я награждават именно с билет за някой спектакъл, където тя открива любовта си към сцената. Безгрижните й години приключват бързо – майка й Темпи умира едва на 30 години. Ела заживява с леля си, защото е едва на 13, но животът й се преобръща – заменя класните стаи с барове и обръща нощите в дни. Отказва да живее в реалността, затова си създава нова. Дори разказва след години, че майка й е загинала в опит да спаси дете от преминаваща кола, но всъщност смъртта й е причинена от сърдечен удар.

Една вечер  полицията я отвежда от поредното заведение и я изпраща в изправително училище. За него журналистката Нина Бърнстийн разказва пред „Ню Йорк Таймс“, че отделял чернокожите момичета от белите, а персоналът, съставен предимно от мъже, ги биел системно. Училището имало и певчески хор, но Ела не влязла в него, защото цветът на кожата й е различен. Тя успява да избяга и се връща в нюйорсския квартал Харлем, където спи по улиците. След няколко месеца леля й я приютява и й помага да започне на чисто.

Първите стъпки към върха

През 1934 г. приятелите й я убеждават да се включи в конкурс за таланти в Опера Харлем на 125-а улица. Първоначално тя е подготвила танц, но когато излиза на сцената, просто се вцепенява. „Мъжът там ми каза, че щом съм излязла на сцената, трябва да направя нещо“, разказва тя по-късно пред Los Angeles Times. „Затова се опитах да пея като Кони Бозуел“ – любимата й певица по това време. Изпълнението й е сензационно –  цялата публика скача на крака, за да почете на пръв поглед обикновеното момиче, което ги е изненадало с необикновен глас. Ела печели конкурса с награден фонд от 25 долара и разбира, че призванието й е да пее.

Продължава на следващата страница...