ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ела Фицджералд – живот като в приказка. Но тъжна...

Ела Фицджералд – живот като в приказка. Но тъжна...

Снимка: instagram/incrediblewomen__

Тя влиза в джаз бенд и през 1935 г. с  музиканта Чък Уеб записва първата си грамофонна плоча Love and Kisses и I'll Chase the Blues Away. Прекарва следващите няколко години с бенда и започва дори да го ръководи след смъртта на Уеб. Слухът за необятния й талант се разнася отвъд чернокожите квартали и сред публиката й започват да се появяват все повече почитатели от целия Ню Йорк. Бляскавата й кариера започва в средата на 40-те години, когато започва да работи с великия Луис Армстронг, с който й е не само дуетен партньор, но и ментор. Работи и с други джазови величия като Франк Синатра и Нат Кинг Коул, а заедно с изпълнителя Дизи Гилеспи тя експериментира в нов стил, имитирайки с гласа си тромпет и саксофон. Гласът й е с диапазон от цели три октави.

„Всички искат да знаят за стила ми и как се е появил. Не е голяма тайна. Това е начинът, по който се чувствам“.

Само за две години (1957 - 1958) Ела записва 19 албума и създава свое неподражаемо звучене. След залеза на суинга, популярност набира импровизационния джаз, където певицата не спира да изненадва меломаните – записва дадена песен по един начин в студиото, но на всяко следващо участие я изпълнява различно. „Когато импровизирам, винаги си се представям като тенор-саксофона в оркестъра“, споделя тя, а нетипичният й подход към музиката кара хората да се връщат при нея отново и отново, за да чуят по колко различни начина може да изпълни една и съща песен. Фицджералд  е сред изпълнителите, които пренасят джаза отвъд клубните сцени и го превръщат в изкуство за елита, въпреки преобладаващите расистки настроения.

"Музиката е универсалният език на света. Събира хората заедно..."

През 50-те тя на турне под ръководството на Норман Гранц – бял продуцент, работещ предимно с музиканти от афроамерикански произход. Той е отявлен защитник на гражданските права и винаги е настоявал всички негови музиканти да бъдат третирани еднакво в хотелите и местата, където работят, независимо от расата им. Но невинаги успявал да се пребори.

„Веднъж, докато бяхме в Далас на турне за Филхармонията, полицейски отряд  се втурна зад кулисите, за да се спречка с изпълнителите. Влязоха в гримьорната и арестуваха всички. Свалиха ни“, спомня си  Ела. "По-късно, имаха дързостта да ми поискат автограф."

Продължава на следващата страница... 

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая вин...