Ретро

Ела Фицджералд – живот като в приказка. Но тъжна...

Тя превръща мъката в музика

Ела Фицджералд – живот като в приказка. Но тъжна...

Снимка: instagram/incrediblewomen__

Годината е 1917, мястото – малкото градче Нюпорт Нюз в щата Вирджиния. В една от последните априлски нощи се появява Ела Фицджералд – първата дама на джаза, която му дава и лице, и глас. Нейният топъл, дрезгав и покоряващ тембър омайва меломаните и до днес, а неподражаемият й стил й носи прозвището „черният славей“ заради умението превръща мъката си в песни. Наричат я „жената, която може да изпее в ритъм и телефонния указател“, защото тя не просто прави музика – тя е самата музика.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Публикация, споделена от  (@sage.flo)

Трудно детство – трудно дете

Три месеца след раждането й нейният баща я изоставя, но майка й, наричана на галено Темпи, отново намира сили да продължи напред. Среща нов мъж и семейството се мести да живее в Ню Йорк, където Ела открива света на театъра. Когато Ела е послушна, родителите й я награждават именно с билет за някой спектакъл, където тя открива любовта си към сцената. Безгрижните й години приключват бързо – майка й Темпи умира едва на 30 години. Ела заживява с леля си, защото е едва на 13, но животът й се преобръща – заменя класните стаи с барове и обръща нощите в дни. Отказва да живее в реалността, затова си създава нова. Дори разказва след години, че майка й е загинала в опит да спаси дете от преминаваща кола, но всъщност смъртта й е причинена от сърдечен удар.

Една вечер  полицията я отвежда от поредното заведение и я изпраща в изправително училище. За него журналистката Нина Бърнстийн разказва пред „Ню Йорк Таймс“, че отделял чернокожите момичета от белите, а персоналът, съставен предимно от мъже, ги биел системно. Училището имало и певчески хор, но Ела не влязла в него, защото цветът на кожата й е различен. Тя успява да избяга и се връща в нюйорсския квартал Харлем, където спи по улиците. След няколко месеца леля й я приютява и й помага да започне на чисто.

Първите стъпки към върха

През 1934 г. приятелите й я убеждават да се включи в конкурс за таланти в Опера Харлем на 125-а улица. Първоначално тя е подготвила танц, но когато излиза на сцената, просто се вцепенява. „Мъжът там ми каза, че щом съм излязла на сцената, трябва да направя нещо“, разказва тя по-късно пред Los Angeles Times. „Затова се опитах да пея като Кони Бозуел“ – любимата й певица по това време. Изпълнението й е сензационно –  цялата публика скача на крака, за да почете на пръв поглед обикновеното момиче, което ги е изненадало с необикновен глас. Ела печели конкурса с награден фонд от 25 долара и разбира, че призванието й е да пее.

Продължава на следващата страница... 


Тя влиза в джаз бенд и през 1935 г. с  музиканта Чък Уеб записва първата си грамофонна плоча Love and Kisses и I'll Chase the Blues Away. Прекарва следващите няколко години с бенда и започва дори да го ръководи след смъртта на Уеб. Слухът за необятния й талант се разнася отвъд чернокожите квартали и сред публиката й започват да се появяват все повече почитатели от целия Ню Йорк. Бляскавата й кариера започва в средата на 40-те години, когато започва да работи с великия Луис Армстронг, с който й е не само дуетен партньор, но и ментор. Работи и с други джазови величия като Франк Синатра и Нат Кинг Коул, а заедно с изпълнителя Дизи Гилеспи тя експериментира в нов стил, имитирайки с гласа си тромпет и саксофон. Гласът й е с диапазон от цели три октави.

„Всички искат да знаят за стила ми и как се е появил. Не е голяма тайна. Това е начинът, по който се чувствам“.

Само за две години (1957 - 1958) Ела записва 19 албума и създава свое неподражаемо звучене. След залеза на суинга, популярност набира импровизационния джаз, където певицата не спира да изненадва меломаните – записва дадена песен по един начин в студиото, но на всяко следващо участие я изпълнява различно. „Когато импровизирам, винаги си се представям като тенор-саксофона в оркестъра“, споделя тя, а нетипичният й подход към музиката кара хората да се връщат при нея отново и отново, за да чуят по колко различни начина може да изпълни една и съща песен. Фицджералд  е сред изпълнителите, които пренасят джаза отвъд клубните сцени и го превръщат в изкуство за елита, въпреки преобладаващите расистки настроения.

"Музиката е универсалният език на света. Събира хората заедно..."

През 50-те тя на турне под ръководството на Норман Гранц – бял продуцент, работещ предимно с музиканти от афроамерикански произход. Той е отявлен защитник на гражданските права и винаги е настоявал всички негови музиканти да бъдат третирани еднакво в хотелите и местата, където работят, независимо от расата им. Но невинаги успявал да се пребори.

„Веднъж, докато бяхме в Далас на турне за Филхармонията, полицейски отряд  се втурна зад кулисите, за да се спречка с изпълнителите. Влязоха в гримьорната и арестуваха всички. Свалиха ни“, спомня си  Ела. "По-късно, имаха дързостта да ми поискат автограф."

Продължава на следващата страница... 


Пословично е познанството й с Мерилин Монро, която помага на певицата да влезе в концертни зали и заведения, запазени само за бели. Не позволяват на певицата да изнесе концерт в един от най-големите холивудски клубове, но Монро променя това само с едно телефонно обаждане. 

 

„Задължена съм на Мерилин Монро... тя лично се обади на собственика на„ Мокамбо “ и му каза, че иска да ме резервират незабавно и ако го направят, всяка вечер тя ще стои на първата маса прес цената. Тя му каза, че пресата ще полудее и беше права, предвид статута на суперзвезда“, спомня си по-късно Ела.

„Собственикът се съгласи и Мерилин наистина беше там всяка вечер. Пресата - също. След това никога повече повече не ми се е налагало да свиря в малък джаз клуб. Тя беше необичайна жена – беше изпреварила времето си. Но не го знаеше. "

Голямата любов

Ела се омъжва два пъти. Първият път сключва брак през 1941 г. с работник на док. Съюзът е разтрогнат година по-късно по нейна инициатива, след като съпругът й е осъден за търговия с наркотици. През 1947 г. се омъжва за бас китариста Рей Браун. Двойката осиновява сина на доведената сестра на Ела, Франсис. Кръщават детето Рей Браун младши, който по-късно тръгва по стъпктие на родителите си и става блус музикант. Бракът им обаче отново не оцелява – дългите турнета, рядкото виждане и липсващата комуникация натежават и така  през 1953 г. Ела отново се развежда.

Нейната голяма любов обаче не носи мъжко име – Ела е отдадена на сцената и музиката внася смисъла в живота й. Затова и смята, че „единственото по-хубаво нещо от пеенето е повече пеене“.

 

 

 

Продължава на следващата страница...


Последния си диск All That Jazz  записва през 1989 година, три години по-късно в Уест Палм Бийч изнася и последния си концерт.  В началото на 90-те обаче е принудена да се раздели с кариерата си. Тя претърпяла операция, при която лекарите й поставят байпас, но й откриват диабет и зрението й внезапно се влошава.

През 1993 г.се налага да й ампутират двата крака под коляното и прекарва последните години в дома си в Бевърли хилс. Избягва публични изяви, защото иска хората да я помнят на сцената, а не в инвалидната количка. Отива си на 15 юни 1996 г., а зад гърба си оставя над 1500 заглавия, 13 награди „Грами“, звезда на „Алея на славата“ в Холивуд и е носител на „Доктор хонорис кауза“ на Йейлския, Берлинския, Пенсилванския и Дортмундския университети. И макар животът й и да е изпълнен с мъка, тя намира начин да я превърне в музика, която лекува. И до днес...

 

 

 

 

Прекрасният свят на Луис Армстронг